Ново проучване разкрива комплексни и противоречащи данни за връзката между антибиотичната употреба и колоректалния карцином. Според данните от изследването, антибиотичната употреба повишава риска от развитие на рак на ободното черво, но намалява риска от развитие на рак на ректума.


Въпреки заплахата от нарастващата антибиотична резистентност за десет години (от 2000 до 2010г.) антибиотичната употреба нарастна с 35% и броят на приеманите антибиотични дози годишно достигна 70 милиарда, което се равнява на десет дози на човек годишно. С такова мащабно нарастване на антибиотичната употреба, естествено, възникнаха и въпроси за последствията. Най-характерното за всички антибиотици последствие е, че те водят до дисбиотични нарушения.

 


Множество изследвания сочат, че промяната в човешкия микробиом, т.е. промяната в състава и числеността на популациите на бактериите, които населяват повърхностите и кухините на човешкото тяло, увеличават риска от различни заболявания. Нарушенията в естествената флора на макроорганизма водят до „освобождаване“ на ниша за патогенни и дори карциногенни бактерии, чиято численост в противен случай се контролира.


По-ранни проучвания също показаха връзка между антибиотичната употреба и риска от колоректален карцином, но резултатите са относителни, тъй като в някои изследвания имаше неголям брой участници, в други не бяха изключени субективни рискови фактори като тютюнопушене и алкохол или разчитаха на информация от участниците относно употребата на антибиотици в миналото.


Текущото изследване е публикувано в списание Gut и за анализите е използвана най-голямата в света база данни. Изследователите използват данни от Британската база данни по клинични изследвания (Clinical practice research datalink), в която са включени анонимизирани данни на 11,3 милиона пациенти от 674 лекари от Великобритания.

 

Базата данни включва детайлна информация за предписаното лечение на пациентите, дозата и продължителността на курса. От тази база данни, изследователите анализирали лечението на 19 726 пациенти на възраст между 40 и 90 години, които развили рак на колона и 9 254, които развили рак на ректума. В изследването била включена и контролна група с 137 077 участници, които нямали рак на дебелото черво.

 

При събирането на информацията, изследователите се фокусирали върху участниците, които приемали перорални форми на антибиотици, тъй като към момента са ограничени данните за влиянието на интравенозните антибиотици върху интестиналната микробиота. Освен това антибиотиците били разделени в изследването по класове. Видът на третираните бактерии също бил категоризиран. 


Проучването проследило участниците за период средно от 8,1 години, през който средно 70% от участниците в групата с колоректален карцином и 68,5% от контролната група приемали антибиотици. Установено било, че пациентите, които приемали антибиотици през периода било по-вероятно да развият колоректален карцином, в сравнение с контролната група (71,3% към 69,1%). При анализирането на данните било установено още, че този риск бил анатомично вариабилен като най-висок бил в проксималната част на дебелото черво. До сигнификантно повишение на риска водели антибиотици, които таргетират анаеробни микроорганизми.


Обратно на очакванията обаче се оказало, че статистически по-продължителният от 60 дни антибиотичен курс намалявал риска от ректален карцином с 15%. Данните показали още, че пеницилинът се асоциира с повишен риск от рак на колона, а тетрациклините понижавали риска от ректален карцином.


Предимството на новото проучване е, че за целта била използвана най-голямата база данни. От друга страна обаче, авторите отбелязват, че не било възможно да се проследи дали наистина пациентите са приемали правилно назначените антибиотици както е указано, а също и не били съобразени някои екзогенни фактори – физическа активност, диета, фамилна обремененост и др.

 

Ракът на дебелото черво е втори по честота при жените и трети при мъжете сред неоплазмените заболявания. Симптоматиката може да варира в зависимост от локализацията на формацията. Рискът от развитие на рак на дебелото черво е по-висок при пациенти в напреднала възраст, затова след 50-годишна възраст се препоръчва профилактично провеждане на колоноскопия на всеки 10 години, дори при отсъствие на симптоматика. При пациенти с фамилна предиспозиция скринирането трябва да бъде по-ранно.


През последните години възникнаха много данни за значението на микробиома в патогенезата на редица заболявания – рак на дебелото черво, рак на простатата и др. С драстичното нарастване на антибиотичната употреба в бъдеще се очакват все повече изследвания, които да разкрият последствията от нарушенията в микробиотата. Те първа тези данни обаче ще ни дадат възможност да разберем и обратната връзка – как регулирането на микробиома може да бъде използвано с цел лечение.