Според статистиката 33 000 пациенти годишно загиват от инфекции, причинени от резистентни към антибиотици бактерии в страните от Европейския съюз. Всяка година близо 4 милиона пациенти придобиват инфекция, свързана с обслужването в болнични условия. Финансовият товар от тези инфекции, включвайки здравни и икономически загуби, е сравним с този, причинен от грип, туберкулоза и ХИВ взети заедно.


По данни на Европейския център за заразни заболявания 75% от здравните и икономическите загуби са свързани с придобити инфекции, дължащи се на пропуски в медицинското обслужване (нозокомиални инфекции).


Намаляване на този „товар” чрез подходящи мерки за превенция и контрол на инфекциите, както и разумна антибиотична употреба, може да бъде постижима цел.



Нозокомиалните инфекции са тези инфекции, с които пациентите се заразяват по време на болничния престой. Най-често това са пневмонии, инфекции на уринарния тракт, раневи инфекции и сепсис.


Голям процент от нозокомиалните инфекции се причиняват от микроорганизми, които са резистентни към различни антибиотици, което прави борбата с тях още по-трудна.


При пациент със съмнение за вътреболнична инфекция се предприемат няколко основни мерки. Вземат се проби от пациента и от заобикалящата го среда. Извършва се идентифициране на причинителя, след което се сравняват изолираните щамове с тези, които са изолирани от средата или от други пациенти, при които са възникнали сходни усложнения. Търси се епидемиологична връзка между няколко случая – в случаите, в които е възникнал епидемиологичен взрив (повече от два случая, при които се предполага връзка). След получаване на резултати от антибиотикограма се провежда специфично лечение – с антижиотик, на който изолираният микроорганизъм е показал чувствителност. Вземат се мерки за предотвратяване на последващи такива случаи, както и прекъсване веригата на пренос на инфекцията.


Микробиологични проучвания доказват, че някои микроорганизми могат да останат жизнеспособни върху сухи повърхности за дълъг период от време (с месеци) – Clostridium difficile, Acinetobacter, Pseudomonas aeruginosa, Klebsiella, Staphylococcus aureus и други.


С цел улесняване процесът на откриване и изолиране на микроорганизми, както при пациенти, така и от болничната среда, се разработват нови технологии, които свеждат вероятността за грешка при човешкия фактор до минимум.


Например изработват се нови поколения тампони, за вземане на проби, от найлонови нишки, вместо памучни. Целта е да се взема по-голямо количество проба, което в по-голяма степен се освобождава в транспортна среда и се улеснява изолатът върху хранителна среда.


Проби от въздух на повечето места се вземат чрез т. нар. седиментационен метод – в няколко точки от помещението за определен период от време се поставят отворени петрита с хранителни среда, на повърхността на която се утаяват частиците и аерозолите с бактерии. Но методът е неточен, тъй като се утаяват само едрите фракции от аерозола и липсва проследимост.


В практиката започват да навлизат уреди за пробовземане от въдуха, които се настройват за преминаване на определено количество въздух и то за точно определено време. Чрез тях се улавят много по-голямо разнообразие микроорганизми, тъй като не се разчита само на утаяването им върху петри, което е с много малки размери, в сравнение с тези на болничната стая или операционна зала.


Имайки предвид данните от статистиката, че между 5 и 10% от пациентите в рискови отделения се сдобиват с т. нар. нозокомиални инфекции е от значение вземането на допълнителни мерки върху контрола за намаляване на тяхното разпространение. Нозокомиалните инфекции се определят като една от 10-те причини за смъртност.


Основно значение в контрола на тези инфекции имат три звена – болничният епидемиолог, клиничният микробиолог и клиницистът. Колаборацията между тези звена позволява по-бързо откриване на пропуските и елиминирането им.