Лечението на сърдечните аритмии може да включва комплекс от мероприятия. В някои случаи не се налага лечение. В други обаче може да се използва една или комбинация от следните възможности - антиаритмични медикаменти, електрическа кардиоверсия, електрическа аблация, хирургични интервенции, поставяне на кардиостимулатор или кардиовертер-дефибрилатор. Решението за лечение се взема от специалисти на базата на етиологията, прогнозата и симптоматиката на подлежащата аритмия.
Антиаритмичните средства се използват за лечение или профилактика на ритъмните нарушения. Електрофизиологичната класификация на антиаритмиците е въведена от Williams и Singh през 1975 г. и се основава на ефектите на медикаментите върху акционния потенциал (деполяризация и реполяризация) на миокардните клетки. Друга, по-подробна класификация е „Сицилианският гамбит“ (изготвена от Европейското дружество по кардиология през 1991 г.). Но поради факта, че тя описва действието на медикаментите на молекулно ниво е трудно използването ѝ в ежедневната практика.
Всеки един от антиаритмичен медикамент има свой специфичен механизъм на действие, който е отговорен за основните терапевтични и странични ефекти на класа, към който принадлежи.
Клас I антиаритмици представляват блокери на Na+ канали на клетъчната мембрана. Най-видните представите на този клас са както следва- клас IA- procainamide, клас IB- lidocaine и клас IC- propafenone, flecainide.
Клас II антиаритмични медикаменти са бета-адренергичните блокери. Те действат, като потискат въздействието на симпатикомиметиците върху акционния потенциал.
Клас III медикаменти са блокери на K+ канали, а ефекта им е удължаване продължителността на акционния потенциал. Представители на класа са amiodarone и sotalol.
Клас IV блокери на Ca+ каналите, повлияват навлизането на Ca+ йони през клетъчната мембрана и така променят активността на пейсмейкърните клетки на AV-възела. Негови представители са verapamil и diltiazem.
В зависимост от спектъра си на действие антиаритмичните медикаменти показват съществени различия. Медикаменти с тесен спектър на действие са представителите на клас IV- те се използват почти единствено за лечение и прекъсване на надкамерни тахикардии, каквито са AV тахикардиите. С широк спектър на действие-за лечение както на надкамерни, така и на камерни аритмии, са представителите на класовете - IA, IC, II и III.
Amiodarone, представител на клас III антиаритмични медикаменти е най-ефективният антиаритмик без кардиодепресивно действие, наложил се в ежедневната клинична практика. Той обаче, е и най-токсичният медикамент от тази група с най-много екстракардиални странични ефекти.
Представителят на клас IB- lidocaine в неговата венозна форма е медикамент на избор за спешно лечение на комплексни камерни аритмии. Той обикновено не повлиява хемодинамиката, а страничните му ефекти се проявяват при предозиране - дезориентация, гърчове и потискане на дишането.
Медикаментите от клас IC- propafenone и flecainide се използват за лечение на камерни и надкамерни аритмии при пациенти, които нямат структурно сърдечно заболяване, т.е. нямат прояви на сърдечна недостатъчност, ЛК дисфункция и са без съпътстваща коронарна артериална болест.
Бета-адренергичните блокери, които съставляват клас II антиаритмици са богат клас медикаменти с много хидрофилни и липофилни представители. Те пък от своя страна, обратно на клас IC, се използват преимуществено при лечението на камерни и надкамерни аритмии именно при пациентите със структурно сърдечно заболяване и най-вече тези с исхемична патология. Тези медикаменти имат и антихипертензивен ефект и следователно следва да се използват с повишено внимание при пациентите с хипотония.
Аmiodarone, най-видният представител на клас III антиаритмици, има много странични ефекти, които засягат органи извън сърцето. Медикаментът се натрупва в тъканта на белия дроб, причинявайки фиброза, в щитовидната жлеза, корнеята на окото и в бъбреците. Поради всичко казано дотук, той не е средство на първи избор за лечение на тахиаритмии, а употребата му трябва да се ограничи до 6 месеца, освен в случаите, когато употребата на друг антиаритмик не е безопасна за пациента.
Представителите на клас IV се използват предимно за прекъсване на надкамерни такикардии поради потискащия ефект, който имат върху AV-възела. Те също така понижават рязко стойностите на артериалното налягане и поради това трябва да се използват внимателно.
Употребата на антиаритмици не е безобидна и за да се прилагат безопасно трябва да се познават детайлите на терапевтичните и страничните ефекти на всеки един клас.
Референции:
Кардиология - проф. Р. Търновска-Къдрева
https://www.hopkinsmedicine.org/health/treatment-tests-and-therapies/arrhythmia-treatment
