Обонянието представлява едно от най-важните сетивни усещания, което наред с възприемане на различни миризми, тяхното отдиференциране и нюанси, има отношение и към възпримане на вкусовите качества на храната. Загубата на това сетивно усещане може да доведе както до влошаване на хранителните навици на засегнатия, така и може да има опасни последици, вследствие нарушеното възприемане на опасни миризми (например газ, пушек и т.н.).


Аносмията представлява високостепенно понижение или пълна липса на обонятелното усещане. Причините могат да бъдат най-разнообразни – от банална вирусна инфекция до прогресивно дегенеративно заболяване на нервната система. Началото на възникване на оплакването – остро или постепенно, както и анамнезата за прекарани настоящи или минали заболявания, операции или интервенции дава съществена насока в откриване на причината за намаление на обонянието.


Видове аносмия


Аносмията може да бъде класифицирана спрямо различни показатели:

  • Тотална – липса на какъвто и да е обонятелен усет;
  • Селективна – нарушено възприемане само на определени миризми;
  • Периферна – когато причината за настъпване на аносмията се намира в периферните органи – т.е засегнат е обонятелния епител, разположен в носната кухина или е налице обструкция в същата;
  • Централна – когато е налице увреда на централни структури – нарушени са нервните пътища, провеждащи обонятелния импулс към централни мозъчни структури, възпримащи съответния усет или е налице увреда на самите мозъчни структури.

Причини за намаление или загуба на обоняние

Причините за намаление или пълна лиспа на обонятелен усет могат да се дължат на обструкция (т.е запушване) на носната кухина, увреда на самата обонятелна лигавица, където са разположени рецепторите, улавящи съоетветния мирис или увреда на нервните пътища или участъци от мозъка, имащи отношение към провеждането и съотвтено възприемането на обонятелния дразнител.


Обструкция на носните пътища

  • Алергичен ринит – прояви на запушване на носа, изтичане на бистър секрет; хронично протичане;
  • Полипи в носната кухина

Увреда на обонятелния епител

  • Атрофичен ринит – хроничен ринит с атрофия на лигавицата, образуване на крусти; неприятна миризма;
  • Хроничен синузит – изтичане на мукопуролентен секрет (гноевиден секрет), документирани инфекции;
  • Вирусна инфекция на горните дихателни пътища;
  • Неопластичен процес – рядко, проявява се с външен дефект или само с аносмия;
  • Медикаментозна увреда – амфетамин, еналаприл, естроген, нафазолин, фенотиазин, резерпин, интерферон, някои антибиотици, продължителна употреба на отбъбващи средства; 
  • Токсична увреда – химикали от промишлеността; кадмий, манган.

Увреда на централни мозъчни структури и пътища

  • Черепно-мозъчна травма;
  • Мозъчни операции, инфекции или неоплазми;
  • Дегенеративни заболявания – болест на Алцхаймер (нарушение на краткосрочната памет първоначално), болест на Паркинсон (загубата на обоняние често е първи симптом); множествена склероза и др.

Други причини

  • Нормален физиологичен процес на стареене – постепенно намаление на обонянието след 60-годишна възраст;
  • Вродена аносмия;
  • Депресия;
  • Идиопатична аносмия – без установима конкретна причина.

Диагноза

Изследването на пациент с аносмия започва със снемане на подробна анамнеза, насочена към началото на оплакването (остро или постепенно), наличието на съпровождащи или минали инфекции, травми или операции, провеждане на риноскопия (оглед на носната кухина и лигавица) и изследване на обонятелния усет чрез предлагане на различни специфични миризми и неговото обективно документиране с помощта на т.нар. олфактометрия. В случаите, когато причината за намаление на обонянието остава неизвестна може да се пристъпи към снемане на неврологичен статус и невропсихологична оценка, както и невроизобразяване на централните мозъчни структури.


Лечение

Лечението зависи от конкретната подлежаща причина за настъпване на аносмията. Въпреки успешното лечение на синузита, невинаги обонянието може да се възстанови напълно.


При пациентите, страдащи от аносмия, особено важно е да се внимава при работа с газов котлон или използване на газово отопление. Поставянето на детектор за дим също е задължително, както и повишеното внимание при консумация на консервирани храни.