Отокът на широка основа, с неясни граници и сърбеж може да се появи във всяка една област на тялото, като засягането на дихателните пътища може да отнема живот, при невзети навременно мерки. Той е странна реакция на имунната ни система не само под формата на класическа алергия, и появата му винаги в началото е изненада за пациента. Ето част от причините за възникването на ангиоедема:

 

Ангиоедем с физичен причинител


Физически са въздействията като температура, вибрация, налягане, триене и т.н. Организмът на някои хора може да реагира на тях с ангиоедем.

  • Студово предизвикана уртикария

Тя се характеризира с бързата поява на сърбеж, зачервяване или с подутинки (обрив) след излагането на студов стимул. Такова необичайно явление като студова урикария може да е признак на подлежащо заболяване (например криоглобулинемия), както и са описани редки фамилни случаи. При повечето пострадали обаче тя остава идиопатична – без изяснена причина.

 

Самият обрив обикновено е ограничен до това място на тялото, което е било в контакт със студен обект – например ръката, или пък хранителен продукт от фризера (подуване на устните). Конкретният механизъм зад възникването на феномена не е напълно ясен, но се смята че роля отново имат хистаминът и евентуално IgE антителата. Диагностиката е лесна – прави се с кубче лед, което се псотавя на вътрешната страна на предмишницата. Това провоикра сърбеж след 2 минити с последваща поява на уртикариални обриви в рамките на 10 минути. Обикновено антихистамините са ефикасни за овладяване на симтомите.

  • Анафилаксия при физическо усилие

Тя се изявява най-често като уртикария, ангиоедем или рязък спад на кръвното налягане. Засяга по-често пациентите с известна атопия. В определени случаи физическото усилие само по себе си не е достатъчно силен стимул. Симптомите се появяват предимно ако преди това е имало консумация определени хранителни продукти, най-често – зърнено-житни храни. Последните при нормални условия не предизвикват симптоми при пациентите, освен ако приемът им не е бил последван от физическо усилие. Профилактиката с антихистамин изглежда не е ефективна при тези хора.

  • Уртикария от натиск

Тя има разнообразно предсатвяне, тъй като може да се прояви както под формата на уртикария при едни пациенти, така и като ангиоедем при други. Обикновено наблюдаваме забавена поява на симтомите от порядъка на 4-6 часа след приложения натиск.

 

За какъв натиск става въпрос? За какъвто обикновено не си даваме сметка – този от затегнатите дрехи, по ходилата при продължително ходене или на седалището при дълго седене. За съжаление конкретният механизъм зад тази уртикария не е ясен, а антихистамините не са достатъчно ефективни.

  • Ангиоедем от вибрация

Той е рядко и най-често наследствено явление. Предизвиква се от вибрационни стимули, най-често – върху ръцете при шофиране. Единственото лечение е просто избягването на такива стимули.

 

Ангиоедем при дефект в имунната ситема – дефицит на инхиитора на С1

Системата на комплемента е част от първичния имунен отговор. Представлява каскадно активиране на ензими и протеини. Всеки активиран компонент активира следващия в каскадата. Тази сложна система се „включва“ при белези за опасност - инфекциозна инвазия или някакво друго възпаление. Компонените ѝ са разположени в кръвта и взаимодействат с клетките на имунната система. Системата на комплемента има отношение към фагозитозата на микроорганизми и усилване на възпалителния отговор в засегнатата част от тялото.

 

С1 е един от компонентите на тази система и за него съществува противодействащ инхибитор, който потиска дейнсотта му, когато вече си е свършил работата. С1 учаоства в регулацията на пермеабилитета на малките кръвоносни съдове (пропускливостта им за течсности) и модулацията на възпалението. Когато действието му не е балансирано от инхибитор, настъпва съответно оток в рехавите тъкани.

 

Инхибиторът на С1 може да е както в намалено количество, така и с променена функция.

 

Пациентите описват поява на подувания предимно по крайниците, предхождани от усещане за иглички в областта. Засягането на храносмилателната тръба е свързано с подуване и диария, а дихателните пътища си остават най-опасното поле за изява на отока.

 

При пациентите с такова заболяване стандартните медикаменти при оток и анафилаксия не са достатъчно ефективни. Лечението при тях се налага със специфичен медикамент, който компенсира дефицита на фактора, и трябва винаги да е на разположение за тези хора.

 

Дефицитът на инхибитора на С1 може да е както наследствено заболяване, така и новопоявил се. Във вторият случай често се касае за симптом на подлежащо злокачествено хематологично заболяване. Това, заедно с факта, че овладяването на кризите изисква специфично лечение, налага упоритото търсене на причината зад новопоявил се ангиоедем.