Ангиоедемът е опасно състояние, което макар и обратимо (в някои случаи), би могло да отнеме живота на пациента. Докато първата поява на ангиоедем е абсолютно непредвидима, то и следващите такива трудно се поддават на точна прогноза. Този факт, както и това, че състоянието не е чак толкова рядко, обяснява колко важно е да се изясни причината за появата на ангиоедема.

 

Зад възникването му винаги стоят различни имунологични механизми – алергични и не само, които в повечето случаи имат общ резултат – освобождаване на големи количества хистамин в кръвта, което е и причината за симптомите.


 

Какво точно е ангиоедем?

Ангиоедемът е състояние, при което се появява преходен оток без много ясни граници в областта на подкожието или на лигавиците – места, където тъканта е по-рехава. Отокът е пряко следствие от разширение на съдовете в тези тъкани (вазодилатация) и увеличаване на тяхната пропускливост за течности.

 

Докато състоянието най-често засяга местата с по-рехаво подкожие (лицето и гениталиите), то може да се появи и във всяка една друга част от тялото – дори и по дланите и ходилата. Вътрешните органи не са подминати – ангиоедем в областта на храносмилателната тръба може да причини коремни болки и диария. Неговата най-опасна и евентуално смъртоносна проява е, когато е разположен в областта на дихателната тръба, особено на ларинкса.

 

Ангиоедемът може да се появи както самостоятелно, така и в компанията на уртикария или други признаци на анафилаксия. Уртикарията, която се появява по сходен механизъм, се различава от него по това, че е локализирана в по-горните слоеве на дермата и изглежда като отделни зачервени подутини, които са сърбящи (като тези при ужилване от комар).

 

Опасното състояние може да бъда разделено на две основни категории спрямо най-важния  фактор – механизма на развитието му: първата е свързана с вещества, освободени от дегранулацията на мастоцитите (вид кръвни клетки), а втората е причинена основна от брадикинини. Първата група обикновено са асоциирани с уртикария. Това са ангиоедемите, чийто произход е преди всичко алергичен или анафилактоиден, както и вероятно голяма част от идиопатичните ангиоедеми (тези без открита причина). Ангиоедемите, свързани с брадикинини се появяват без уртикария и при тях се касае за наследствените форми на ангиоедем с или без дефицит на С1 – инхибитор, придобити форми на този дефицит, както и ангиоедем като реакция от приема на две групи лекарства – инхибитори на ангиотензинконвертазния ензим и блокерите на рецепторите за ангиотензин.

 

Ангиоедем с алергичен произход

Ангиоедемът и уртикарията са едни от най-честите прояви на анафилаксията (най-тежката форма на алергична реакция). Симптомите се проявяват след около 5 до 30 минути след като алергенът е бил въведен по венозен път или до около 2 часа, ако алергенът е бил погълнат през устата, но този срок може да бъде и по-дълъг.

 

Уртикарията е честа, но не е задължителна, а други придружаващи симптоми могат да бъдат например астматичен пристъп или шок (рязък спад на кръвното налягане).

 

По дефиниция анафилактичните реакции са предизвикани от един специфичен вид антитела, наречени IgE. Те никога не възникват при първа среща с алергена. Тя е моментът, когато тези антитела се създават и остават да циркулират в кръвта. При повторна среща с алергена, IgE антителата го разпознават и веднага се свързват с мастоцитите. Това свързване води до освобождаване на гранулите от тези клетки в кръвното русло. Те съдържат хистамин и други молекули, които причиняват разширяване на съдовете и увеличаване на тяхната пропускливост.

 

Най-честите причини за анафилаксия са медикаментите, ужилвания от насекоми, някои храни, латексът и изненада…физическите усилия!

 

Ангиоедемът с алергичен характер отговаря на антихистамини, които са лечението, при условие, че състоянието не засяга дихателните пътища. В противен случай те задължително се съпровождат от адреналин, както и на кортикостероиди.

 

В продължението на статията прочетете за имунните механизми зад ангиоедема в други случаи, включително и тези, предизвикани от студеното време, физическите усилия и вибрации.