Вид увреждане на сърцето, което обикновено се развива след инфаркт на миокрада. Представлява торбесто изпъкване на стената на сърцето. По статистични данни 3-25 % от пациентите прекарали инфаркт на миокарда развиват аневризма. Аневризма на сърцето може да бъде вродено състояние, да се развие вследствие на инфекциозни, травматични, следоперативни събития.
Според времето на възникването им се разделят на: остри – развиват се до 1-2 седмици след инфаркт на миокарда, подостри след 3 до 6 седмици и хронични. Разграничават се и няколко вида според формата на аневризма.


След инфаркт аневризма се локализира най-често в предната стена и на лявата камера. Около 13 % от случаите се дължат на тромбоемболични усложнения. В по-редки случаи се среща на зас


Определящ фактор за развитието на аневризма е разтегляна или изтъняване на  стена на сърцето. Артериалната хипертония също е причина за аневризма на сърцето, то води до повишено налягане в лявата камера. В следствие на това се наблюдават промени във формата и обема на камерата и депониране на част от кръвта в аневризматичния чувал. Хемодинамиката е нарушена.

 
Острата и подострата аневризма водят до масивен инфаркт на миокарда, дилатация на сърцето, формиране на патологични прекордиални пулсации, прогресираща сърдечна недостатъчност, трудно поддаваща се на консервативно лечение, понякога се забелязва продължителна треска, левкоцитоза и увеличено СУЕ.


При аневрима на сърцето се установява отслабване на първия тон, усилване на втория над белодробната артерия, систолен шум на върха и в 5 точка. Понякога се определя шум на перикарда.

На ЕКГ се отчита застинала картина на острия инфаркт на миокарда.

При хронична аневризма клиничните прояви зависят от размера и локализацията. При малък размер пациентът може да се оплаче от силно сърцебиене. В останалите случаи оплакванията са задух, болка в областта на сърцето или гърдите. При ЕКГ се регистрира нарушен ритъм и проходимост.

Прекордиална пулсация се среща при около 50 % от пациентите. При лягане на лява страна пулсацията се усилва.

В 80 % от случаите за поставяне на диагнозата решаващо значение има елекрокардиографията. Поставянето на диагнозата е затруднено при аневризма на задната стена на лявата камера.


При 50 % от случаите при рентгенография се установява деформация на контура на лявата камера. С двуизмерната ехокардиография открива аневризма на задната стена на лявата камера по изпъкването на стената и нетипичното движение.
При диагностиката се използва контрастна коронаро-вентрикулография.


Лечението на аневризма е оперативно. Консервативното лечение се използва само като подготовка на операции и срещу развитието на усложнения.
Показания за операция са прогресираща сърдечна недостатъчност, учестяване на пристъпите на стерокардия, опасни форми на аритмия, тромбоемболия.
При противопоказания или липса на показания се провежда симптоматично консервативно лечение.


Операцията се провежда в условия на апаратно поддържане на кръвообращението.

Леталният изход от операцията е с честотата 6-7 %, като причините са прогресираща сърдечна недостатъчност, тежко предоперативно поражение на миокарда и повторен инфаркт на миокарда  в резултат на напреднал стадий на атеросклероза на коронарната артерия на сърцето.

Без оперативна намеса при хронична аневризма на сърцето прогнозата е неблагоприятна.