Аортата е главният кръвоносен съд, който доставя огромно количество кръв на организма. Разделена е условно от диафрагмата на гръдна и коремна част. А от своя страна гръдната (торакална) аорта се разделя на възходяща аорта (aorta ascendens), аортна дъга (arcus aortae) и низходяща аорта (aorta descendens).

 

Горнограничните ѝ размери са 40 мм, като по протежението си надолу тя намалява по диаметър.


 

Аневризма на гръдната аорта се определя като всяко нейно разширение, което надвишава с >/= 50 % диаметъра ѝ. Аневризмите обикновено рядко дават симптоматика и се откриват, като случайна находка по време на образно изследване по друг повод. В 20-25 % от случаите има съчетано образуване на аневризми на гръдната и на коремната аорта.

 

Различни болестни процеси могат да са причина за образуване на торакални аневризми. Най-честата форма е дегенеративната аневризма на асцендентната аорта. Основни рискови фактори за образуването ѝ са атеросклерозата, тютюнопушенето (особено за формиране на абдоминални аортни аневризми), дислипидемията.

 

В допълнение роля имат и инфекциозните процеси засягащи аортата - микотичната аневризма на гръдната аорта е резултат от хематогенното разпространение на инфекции с различна локализация, третичната форма на сифилис е по-рядка причина в наши дни, артериит на Takayasu.

 

В 20% от пациентите, при които се открива аневризма на гръдната аорта има генетична и наследствена предразположеност. Някои синдроми, като синдром на Marfan, синдром на Ehlers-Danlos и синдром на Loeys- Dietz, причиняват кистозна медиална некроза и висока предразположеност към формиране на аневризма на торакалната аорта.

 

По правило аневризмите са безсимптомни. Понякога обаче, предимно поради по-големи размери, те могат да притискат съседни структури и да дадат симптоматика. Така например притискането на прешлените на гръбначния стълб може да даде болка в гърба. Компресията на трахеята може да се прояви със суха, дразнеща кашлица, дисфагията е симптом за притискане на хранопровода. Гръдната болка насочва за компресия на коронарните съдове, а дрезгавия глас за притискане на nervus recurens.

 

В не малко от случаите първа изява на болестта сa нейните усложнения - дисекация, руптура (разкъсване на аортата съпроводено с масивна кръвозагуба) или тромбоемболично усложнение поради предпоставка за образуване на тромботична маса в лумена на аневризмата.

 

Дефинитивната диагноза се поставя посредством образна методика. Трансезофагеалната ехокардиография, компютърна томография с контрастна материя или ядрено-магнитен резонанс са използваните методи за очертаване на размерите и определяне на локализацията ѝ. Лечението на торакалните аневризми до голяма степен се определя от симптоматиката, локализацията и усложненията ѝ.

 

Медикаментозна терапия и проследяване са средство на избор при по-малките и неусложнени аневризми. Медикаменти на избор са бета-блокерите (особено при пациенти със синдром на Marfan), АТ II рецепторните блокери ( при синдром на Loeys-Ditez) и статините, които спомагат за намаляване на усложненията на аортните аневризми. При по-големите и симптомни аневризми се предприема интервенционално или хирургично лечение.

 

Прието е, че аневризми с диаметър > 60 мм за асцендентната и > 70 мм за десцендентната аорта крият сериозен риск от дисекация или руптура и следователно са категорична индикация за лечение. Ендоваскуларното поставяне на стент-графт (TEVAR) се предпочита  при асцендентните и десцендентните торакални аневризми.

 

Отворената хирургия се обсъжда в случаите, в които има засягане на аортната дъга, съчетано засягане с аортната клапа, усложнения, като аортобронхиални и аортоезофагеални фистули и др. Обсъжда се TEVAR при пациенти със синдром на Marfan и максимален диаметър на аортата > 50 мм и при > 45 мм при съпътстващи рискови фактори или бързо нарастване на диаметъра на аневризмата с >3 мм/година.

 

При пациентите с бикуспидна аортна клапа и аортна торакална аневризма решение за ендоваскуларно лечение се взема при диаметър на аневризмата > 55 мм и при > 50 мм при съпътстващи рискови фактори, като хипертония, коарктация на аортата или нарастване на диаметъра ѝ с > 3 мм/година. TEVAR се предпочита за лечение на аневризми на десцендентната аорта при диаметър > 55 мм, а хирургия при липса на алтернативен вариант и диаметър > 60 мм.

 

На всички пациенти с аневризма на аортата се препоръчва категоричен отказ от тютюнопушенето, което е най-мощният фактор за бързия ѝ растеж. Скрининг е удачно да се направи при пациенти с наследствена анамнеза за дисекация на аортата или други усложнения в млада възраст, при пациенти със синдром на Марфан или марфаноподобни прояви.


Референции:

1. Society of vascular surgery, Препоръки на Европейското дружество по кардиология (ESC) за диагностика и лечение на болестите на аортата, 2014