Аневризмата е специален вид разширение, която обхваща стените на широколуменните артерии. Най-често страдат големите съдове в тялото - аорта и феморални артерии. Разширението обикновено се проявява на вродено слабо място в артериалната стена. Кръвното налягане, високата сърдечна честота и някои влошени фактори на кръвосъсирването може да предизвикат разширение на артерията в слабото й място. Това води до значителен риск от разкъсване на точно определеното място с вродена слабост в съдовата стена.

 

Разкъсването на аневризма се нарича артериална руптура. Това води до значителен риск и представлява един от най-опасните фактори за човешкото здраве и живот. Някои аневризми се развиват във времето и предоставят някои алармиращи симптоми за тяхното съществуване...


 

1. Какви видове аневризми съществуват?

Аневризмите могат да се развият навсякъде по протежение на артериите с по-широк лумен. 70% от аневризмите се развиват най-често по дължината на аортата, която преминава през корема. Останалите 30% се развиват в гръдната област по протежение на гръдния отдел на аортата. Аневризма може да се развие по хода на бедрените артерии, както и в поплитеалните артерии, които преминават в областта зад колянното капаче по задната страна на бедрото и връзката му с коляното и подбедрицата. Срещат се също така аневризми, които обхващат кръвообращението на сърцето. Развиват се най-често по коронарните артерии.

 

При възрастни хора аневризмите често се проявяват на места, където артериите спускат множество разклонения. Такъв пример може да се даде с мястото на бифуркация на коремната аорта към двете тазови артерии - дясна или лява тазова артерия. Най-често аневризмите имат форма на цилиндът, но могат да бъдат конусовидни или кръгли. Кръглата форма на аневризмите се среща сравнително рядко, но е свързана с по-голям риск от руптура и застрашаване на човешкия живот.

 

Аневризмите обикновено се развиват след вроден дефект в артериалната стена, но понякога може да са в резултат на изтъняване на артериалната стена при заболявания като системната атеросклероза. Сред съвременните проучвания и журнали относно артериални аневризми специалистите споделят и за някои атипични причини за развитие на аневризма. Специалистите по кардиология и сърдечносъдова хирургия споделят за развитие на аневризми като усложнение на друго заболяване.

 

Най-често сред рядко срещаните причини за развитие на аневризма се отбелязват последващите патологии на съдовата стена след прекарано възпаление на аортата - аортит. Синдромът на Марфан, който е вродено заболяване, свързано с дефект в съединителнотъканното образуване, също дават предпоставка за развитие на аневризма по широколуменните артерии и аортата, тъй като това води до дефект в образуването на съда и респективно - отслабване и изтъняване на стената. Най-рядко се срещат аневризмите след прекарана гръдна травма, например при катастрофи или гръден капак.

 

2. Гръдните аневризми - защо са толкова важни?

Този тип аневризми са разширение на мястото, където аортата преминава през гръдната кухина. Най-често срещаните симптоми, които провокира този тип аневризма, са кашлица, свирене в гърдите или болка зад гръдната кост. Разкъсването на такъв тип аневризма е особено рисково, защото предизвиква напълване с кръв на гръдния кош, което води до намаляване на сърдечния дебит, спад в систолното и диастолно кръвно налягане, шок и без лекарска намеса води до сигурен летален изход. Симптомите при разкъсване на такава аневризма са силна и рязко пронизваща болка в областта на гръдния кош, която се разпространява надолу и назад към гърба по хода на гръбнака.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Към симптомите може да се срещне и кръвохрак. Той се предизвиква, когато гръдната аневризма притиска хода на трахеята. Също така често се среща дисфагия или нарушение в акта на преглъщане. Това се обяснява с факта, че понякога аневризмите може да са толкова големи, че да притискат хранопровода по неговата дължина. При достатъчна големина на аневризмата може да се притиснат преминаващите през гръдния кош симпатикусови нерви, което да предизвика поява на симптомите - тесни зеници, спад в клепачите, хлътване на очните ябълки и потене по лицето. Тези симптоми са част от синдрома на Клод-Бернар-Хорнер. Някои пациенти споделят и за субективно усещане на пулсации в гръдния кош, които често впоследствие доказват наличието на гръдна аневризма.

 

Аневризмите обикновено могат да бъдат диагностицирани посредством стандартно рентгеново изследване. В условията на суспектно засенчване в областта на аортата се провежда контрастно скениране на пациента или магнитен резонанс, които да верифицират откритата находка. В днешни дни компютърната томография е развита методика на изследване и повечето болници и доболнични звена и лаборатории разполагат със скенер.

 

По-голямата достъпност и възможност за прилагане на скенер като диагностичен метод дава възможност за ранно улавяне на съдовата малформация, което значително намалява смъртността от заболяването, ако се започне навременно лечение. За точното определяне размерите на аневризмата може да се приложи трансезофагеална ултрасонография. Това на практика е доплерово изследване, което се провежда чрез ендоскопско проникване в хранопровода. Целта е да се проследи хода на гръдната и коремна аорта за установяване на нарушения в артериалния кръвоток.

 

3. Какво лечение се прилага при гръдните аневризми?

Най-доброто лечение на образувалите се аневризми е тяхното хирургично коригиране преди да настъпи разкъсване. Също така лечението на пациентите с кардиологични заболявания задължително включва изследване на общ холестерол, триглицериди и редовно провеждане на липиден профил. През последните години се счита, че основна причина за развитие на артериални аневризми е хиперхолестеролемия и атеросклероза. В този порядък се назначава терапия, контролираща артериалната хипертония и повишената сърдечна честота, ако е необходимо. Към терапевтичния комплекс се добавят и лекарствени препарати от групата на статините, които да овладеят влошения липиден профил на пациента.