Образуването на аневризма и псевдоаневризма на сърдечния мускул са две значими усложнения на миокардния инфаркт. И двете крият сериозен риск от смърт или дългосрочни усложнения за пациентите, при които се развиват. Своевременната диагноза и лечение благоприятстват прогнозата на тези пациенти.


Аневризмата на сърцето е най-често резултат от инфаркт на предната стена на миокарда и в по-редки случаи от инфаркт на долната стена на лява камера. Но също така аневризма на сърдечния мускул може да се образува и при хипертрофичната кардиомиопатия или при болестта на Chagas, като и в двата случая се оформя апикална аневризма. По-редки причини за възникването ѝ са травматичните инциденти в областта на гръдния кош, при инфекциозен ендокардит и при перипартална кардиомиопатия при жени след раждане.

 


При системния лупус еритематодус възникват по-често аневрзими на коронарните съдове с последваща вероятност за развитие на миокарден инфаркт поради тромбоемболични инциденти. Аневризмата на сърцето в повече от 80 % от случаите е резултат от трансмурален инфаркт (засягащ цялата стена на миокарда) и последващо некротизиране на засегната тъкан, която се заменя от фиброзна тъкан. Липсата на колатерално кръвообръщение в зоната на инфаркта особено много благоприятства развитието ѝ, което става рано между 48 часа и 2 седмици от началото му. Така оформило се това торбовидно разширение не взема участие в съкращението на сърдечния мускул и води до влошаване на функцията му.

 

Клинично камерната аневризма се проявява със симптоми на сърдечна недостатъчност, поради влошаване на глобалната помпена функция на сърцето. Камерни тахиаритмии възникват по механизма на повишен автоматизъм или тригерна активност на засегнатата тъкан. Системният емболизъм е резултат на стаза и повишена прокоагулантна активност в зоната на фиброзния миокард. В изключително редки случаи аневризмата на миокарда може да остане безсимптомна и тогава тя е случайна находка.

 

Диагнозата се поставя с провеждане на ехокардиография. Лечението при безсимптомното протичане е медикаментозно и включва контрол на рисковите фактори за атеросклероза и лечение на основното заболяване. Оперативно поведение се предприема при големи и симптоматични аневризми, като е доказано, че хирургичната реваскуларизация с LV repair подобрява дългосрочната прогноза на тези пациенти. Антикоагулантно лечение се препоръчва при пациентите с големи аневризмални кухини, наличие на подвижни тромби в тях или до 3 месеца след емболичен инцидент.


Псевдоаневризмата или фалшивата аневризма на миокарда възниква, когато настъпи руптура (разкъсване) на сърдечния мускул, което се покрива от перикарда на сърцето. Псевдоаневризмите не съдържат останалите слоеве на сърцето - ендокард и миокард. Това е основната отличителна разлика между истинската и фалшивата аневризма на сърцето.

 

Най-честата причина за формирането на псевдоаневризмите отново е инфарктът на миокарда, но в случая по-често той е на долната стена на сърцето. По-редки причини за образуването на псевдоаневризми са сърдечната хирургия с интервенции върху митралната клапа, травмите на сърдечния мускул и инфекциозното засягане на сърдечни структури.

 

Клинично псевдоаневризмата се проявява с гръдна болка, симптоми на сърдечна недостатъност, не малък е процентът и на безсимптомните пациенти. Съпътстващи сърдечни шумове (най-често на митрална недостатъчност) се срещат при 2/3 от пациентите.

 

Дефинитивната диагноза се поставя с контрастно усилена КТ или ангиографски с провеждането на лява вентрикулография. ЯМР е особено полезна образна методика за разграничаване на истинската от фалшивата аневризми. За разлика от аневризмите, които имат стена от здрава фиброзна тъкан, при псевдоаневризмите обвивката се представя единствено от прилежащия тънък перикард. Това ги прави много по-склонни към руптура с последващ фатален изход и следователно хирургичното лечение е метод на първи избор.


С напредване на съвременното лечение на инфаркта чрез реперфузионна терапия честотата на аневризмите и псевдоаневризмите на миокарда значително намалява. Въпреки това внимателното проследяване на тези пациенти в ранния период след реализиране на миокарден инфаркт може да предотврати неблагоприятните последствия. 


Референции:

1. National library of medicine

2. Radiology reference article