Анемичният синдром има своите особености, които биха насочили лекаря към кръвни изследвания. Ниските нива на еритроцитите не снабдяват тъканите с достатъчно кислород, което става причина за лесна уморяемост, задух при усилие, трудна концентрация, сънливост, лесна раздразнителност и други. Сърцето се опитва да компенсира кислородния глад с учестен пулс, който може да причини усещане за сърцебиене, особено при физически натоварвания. Кожата и видимите лигавици са бледи, а в зависимост от причината, може да се наблюдава и жълтеница.


Подозрението за анемия обаче не е единствената причина, която би мотивирала лекаря да назначи кръвни изследвания. Освен хематологичните заболявания, много други болести и състояния на организма могат да доведат до развитието на анемичен синдром.


В тези случаи анемията е хипохромна и хипорегенераторна (ниско съдържание на хемоглобин в еритроцитите и липса на белези на усилено кръвотворене), с белези на ниски нива на желязото, но без негов абсолютен дефицит. Тя се развива в хода на хронични възпалителни, инфекциозни или злокачествени заболявания. Понякога те са трудно разпознаваеми и вероятността те да стоят зад анемията се подценява, което забавя диагнозата.



Кои болести могат да причинят анемия?

Разбира се, представеният долу списък не е напълно изчерпателен, а представя най-разпространените случаи. Не бива да се забравя и още, че наличие на някое от посочените заболявания не е равнозначно на наличие и на анемичен синдром. Всеки случай е индивидуален.

 

  • Хронични инфекциозни заболявания

Такива могат да бъдат неспецифичните възпаления на белия дроб (например бронхиектазии), туберкулоза, ендокардит, остеомиелит, бруцелоза и др.

  • Хронични системни неинфекциозни възпалителни заболвания

Ревматоиден полартрит, системен лупус еритематодес, болест на Крон, панартериитис нодоза и др.

  • Злокачествени неоплазми (рак)

Всякакви карциноми и саркоми. Всяко едно злокачествено нобообразувание може самостоятелно да причинява кървене, например от стомачно-чревния тракт, с което очевидно става източник на анемия. В случай на костни метастази пък, последните смущават кръвотворенето в костния мозък и също довеждат по този начин до анемия.


Как хроничните болести причиняват анемия?

Наличието на хронично заболяване в организма води ди настъпване на някои характерни особености, на пръв поглед несвързани пряко с еритроцитите и хемоглобина, но резултиращи в крайна сметка в тяхното повлияване. Има няколко механизма, по които това се случва, като често те действат заедно:

 

  • Нарушения в метаболизма на желязото

Установено е, че то се отлага в макрофагите и във възпалените тъкани в метаболитно неактивна форма. Възможно е и цитокините, отделящи се от клетките на имунната система, да повляват освобождаването му.


Хепсидинът е антимикробно вещество, синтезирано от черния дроб. Наред с това му полезно свойство, установено е обаче, че намалява абсорбцията на желязото в стомашно-чревния тракт, както и освобождаването му от макрофагите за нуждите на еритропоезата (създаване на червени кръвни клетки). Интерлевкин-1, 6 (IL-1, IL-6)и тумор некрозис фактор алфа (TNF-alfa) са цитокини, които се отделят в хода на възпалителен процес или туморен растеж и стимулират от своя страна синтезата на хепсидина.

  • Понижени нива на еритропоетина

Еритропоетинът е вещество, което се произвежда от мезангиалните клетки в бъбрека. Неговата роля е да стимулира еритропоезата. При хронични болести понякога се наблюдава абсолютна или относителна недостатъчност на еритропоетина. Възможно е това да се дължи на потискане на производството му от цитокини или последните да модулират влиянието му върху стволовите клтки в костния мозък.

  • Скъсяване живота на еритроцитите

Нормално той е около 120 дни. Преждевременната им гибел може да е в дискретен размер, без покачване на стойностите на билирубина. Една от причинтие за това е активирането на макрофагите, съдови фактори, както и хемолизини от бактериален или туморен произход.

  • Понижаване стойностите на трансферина в плазмата поради понижено производство или хиперкатаболизъм (разграждане)

Лечение – единствено лечението на основното заболяване е ефективно и смислено. Междувременно преливането на кръв се налага рядко, тъй като анемията се развива бавно и организмът равива адаптационни механизми.