„Тя е много анемична!“, „О, аз от години си имам анемия!“ и други – все често дочувани фрази. Това да си „анемичен“ се е превърнало в някакво нарицателно понятие, хората смятат, че включва обща слабост, лесно причерняване и едва ли не е нещо, което си носиш и просто си живееш така.


В действителност обаче анемията не просто индивидуална особеност, а проблем, който може да придобие сериозен характер или пък наличието ѝ да говори за развитието на тежко заболяване, включително раково.


Кръв – някои основни положения


Знаем, че кръвта способства снабдяването на тъканите с кислород и извеждане на ненужните отпадни продукти. Освен това обаче кръвта служи за пренос на биологично активни  вещества като хормоните до тяхното място на действие, служи като сцена на действие на множество имунни реакции и участва в терморегулацията на организма.


Тя се разглежда като особен вид течна тъкан, състояща се от плазма и формени елементи. Последните са клетките на имунната система, еритроцитите и тромбоцитите.


Анемията е понятие, засягащо еритроцитите. Тези клетки съдържат веществото хемоглобин, което улавя кислород в белите дробове,а после го отдава на клеките в тъканите. Хемоглобинът е изграден от комплекс от белтъци и железни йони. Освен като ключов фактор там, желязото има важна роля още и в някои ензимни системи.


Свързаният с кислород хемоглобин придава алено-червения цвят на артериалната кръв, а наситеният с въглероден диоксид – по-тъмния оттенък на венозната кръв.


Клетъчното дишане е процес, при който кислородът взима участие в извличането на енергия от глюкозата. Клетките се нуждаят от непрекъснато от тази енергия за извършване на процесите в тях. Спирането на кислородоснабдяването само за няколко минути може да причини смърт на невроните в главния мозък.


Тези кратки уточнения разкриват в каква степен жизнено важна е ролята на еритроцитите за организма.


Анемия – намалено количество на еритроцитите и хемоглобина

Анемията обаче като явление сама по себе си не е диагноза, нито е болест. Тя представлява синдром. Намалението на еритроцитите винаги е обвързано с намалено количество на хемоглобина.


Под анемичен синдром разбираме намаленото количество на хемоглобина и/или еритроцитите в единица обем кръв.


Дори и общото съдържание на хемоглобин в организма да е нормално, пак е възможно да се установи лабораторно анемичен синдром – в случаите в които е увеличен обемът на течната съставка на кръвта – плазмата. Това се нарича относителна анемия, поради ефекта на разреждане на кръвта (хемодилуция).


Обратното също е възможно – например хемоконцентрация (сгъстяване на кръвта) при обилни повръщания, диария, диуретично лечение може да стане причина за увеличение на еритроцитите и хемоглобина в единица кръв и такава ситуация е възможно да маскира наличието на анемичен синдром.


Тези пирмери илюстрират защо лабораторният показател нисък/висок хемоглобин не може да служи като абсолютен и сигурен ориентир.


Анемия – симптоми

Една част от тях се дължат на глада за кислород, а друга – на адаптационните механизми, с които организмът се опитва да обезпечи недостига му. Появата на оплаквания зависи от скоростта, с която анемията е настъпила. При бавен ход човек е възможно да е частично адаптиран и да оцелява с изключително ниски стойности на хемоглобина, които при рязка кръвозагуба биха му стрували живота.


Независимо от произхода на анемията, тя причинява недостиг на кислород в тъканите – хипоксия. Симптомите ѝ включват: отпадналост, лесна уморяемост, бледост, чувство на студ, несъответно на външнаа температура, задух при усилие и стенокардия, зрителни нарушения, склонност към колапс, особено при рязко изправяне, главоболие, световъртеж, сънливост, непълноценен сън, раздразнителност и невъзможност за съсредоточаване.


Адаптацията на организма се състои в опити да се изпраща повече кръв, израз на което е ускореният пулс, сърцебиенето, шум в ушите и др.