Анемиите са широкоспектърна група заболявания, които се характеризират със сходна лабораторна и клинична изява – наблюдава се понижение в броя на еритроцитите в единица обем кръв и/или хемоглобина и хематокрита.


Класификацията на анемиите е сложна, но най-общо могат да бъдат разделени на вродени и придобити, остри и хронични, а според патогенетичния механизъм – на постхеморагични, с нарушения в еритропоезата и хемолитични. Друго подразделение е според морфологията на еритроцитите и хемоглобиновото съдържание – нормоцитни, микроцитни и мегалобластни и нормохромни, хипохромни и хиперхромни.


Анемиите, които са свързани с различни патологии на гастроинтестиналния тракт, могат да бъдат като цяло желязодефицитни и витамин B12-дефицит асоциирани (пернициозни).



Желязодефицитната анемия е микроцитна, хипохромна анемия, която е свързана с недостиг на желязо, нарушаващ хемоглобиновия синтез. Тя е най-честият тип анемия (около 80% от случаите) и се наблюдава често при жени в постменструалния период. 


Етиологично, що се касае до гастроинтестиналния тракт, причините могат да бъдат свързани с недостатъчен внос на желязо с храната (при хронично недохранване и гладуване – при социално слаби хора, продължителни небалансирани диети, влошен дентален статус при възрастни пациенти, вегетарианти и др.). 


Повишената потребност от желязо при бременност, растеж и др. също може да бъде причина за възникването на желязодефицитна анемия. 


Влошената желязна резорбция е друга причина за възникването на желязодефицитна анемия – това може да е свързано с понижена продукция на солна киселина в стомаха (напр. при хронични гастрити и др.), тъй като желязото се резорбира само в редуцирана (Fe2+) форма, което се случва с помощта на солната киселина. Влошена резорбция на желязо може да се наблюдава и при патологии на тънкото черво, най-често постоперативно при резекции, глутенова ентеропатия и др.


Хроничното кървене от гастроинтестиналния тракт (при пептични язви, улцерозен колит, Крон, дивертикулити, хемороиди, тумори и др.) е друга честа причина за желязодефицитна анемия, асоциирана с патология на ГИТ. Често това кървене е окултно и не е видимо макроскопски.


Желязодефицитната анемия се проявява клинично с отпадналост, вялост, бледост, тахикардия, лесна уморяемост, рагади по устните ъгли (хейлоза), дисфагия, глосит и др. – наличието на дисфагия при желязодефицитна анемия, с хейлоза и глосит се означава като синдром на Plummer Vinson.


Лечението на желязодефицитната анемия е етиологично с отстраняване или контрол на съответната причина (хроничен гастрит с ахлорхидрия, кървене, тумори, намален прием и др.). Прилагат се и желязосъдържащи препарати перорално или парентерално.


Пернициозната анемия буквално означава „злокачествена“ анемия. В миналото била наречена така, поради неяснота около етиологията ѝ и честия фатален изход. В наши дни е изяснено, че това е витамин B12-асоциирана анемия (кобаламин). Тя е мегалобластна (еритроцитите са уголемени по размер), хиперхромна (силно се багрят еритроцитите микроскопски).

 

Етиологично, причината за възникването на пернициозната анемия са автоимунни процеси, свързани с възникване на антитела срещу париеталните клетки в стомашната мукоза и т.нар. gastric intrinsic factor (стомашен интринзик фактор), който се свързва с витамин B12 и подобрява резорбцията му и го протектира от бактериален разпад. Нарушението в синтеза на GIF се наблюдава при хронични атрофични гастрити (хеликобактер-асоцииран) или автоимунен тип и изключително рядко при някои паразитози (рибешка тения – Diphyllobotrium latum напр., която консумира витамин B12 от тънките черва на гостоприемника).


Клинично, пернициозната анемия се изявява с три синдрома – хематологичен, гастроинтестинален и неврологичен.

 

При хематологичния се наблюдава мегалобластна хиперхромна анемия, гранулоцитопения, ретикулоцитопения.


Неврологичният синдром се дължи на нарушена миелинизация на нервите и натрупване на токсични метаболити в тях, поради нарушена фосфолипидна обмяна. Проявява се с парестезии на крайниците, нарушен мускулен тонус, мускулна слабост, мускулна атрофия и др.


Гастроинтестиналният синдром се проявява с фарингити, дисфагия, глосит с атрофия на езика, изглаждане, зачервяване и болезненост, диспептични симптоми и др.


Лечението е етиологично и заместително (с витамин B12 перорално или парентерално). При установяване на хеликобактерна хронична инфекция се предприема т.нар. тройна или четворна терапия с антибиотици, инхибитори на протонната помпа и бисмутови соли за няколко седмици. При автоимунният тип могат да се прилагат имуносупресори (кортикостероиди). Важно е навременното установяване и лечение на Helicobacter pylori инфекция, поради повишения риск от развитие на стомашен аденокарцином и лимфом.