Българската болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group отличиха най-добре представящите се лечебни заведения в страната в Класацията "Най-добрите болници". Рейтингът е базиран на специално проведено проучване, изготвено от IQVIA, по редица критерии - технология, специализация, персонал и качество на услугите. Резултатите от националното класиране "Най-добрите болници" в 7 специалности може да видите тук.


Какъв е приносът на класацията за болничната помощ в България, кои са най-големите проблеми в българското здравеопазване, какъв е успешният здравен модел за страната, коментират Андрей Марков, председател на ББА, и Свилена Димитрова, заместник-председател на ББА.

 


- Бихте ли споделили каква е мисията на проекта и защо е важна класацията „Най-добрите болници" за здравеопазването?

 

А. М. Класацията „Най-добрите болници“ е важна преди всичко с високата си полезност за обществото. В развитите страни отдавна са стигнали до извода, че трябва да има повече информация в публичното пространство за здравната система, за най-добрите болници и най-добрите лекари.

 

Защото въпросът кой е най-добрият лекар винаги е в главите ни, когато трябва да решаваме къде можем да потърсим помощ, което пък е свързано с най-добрите болници. Бихме искали в систематизиран вид да предоставим по-добра информация на гражданите, за да могат да решават къде и как да търсят здравна помощ.

 

- Кои според вас са ключовите критерии за развитие на болниците в България?

 

С. Д. Трите основни критерия, които се откроиха в процеса на изготвяне на класацията, (но и са важни, когато говорим за конкурентоспособност на лечебните заведения) са: експертизата на професионалистите, която обезпечава персоналната грижа и отношение към пациента, доброто ниво на технологиите – съвременна медицинска апаратура от последно поколение, както и новите медицински практики и иновации в лечението.

 

- Защо е важно критериите за конкурентоспособност да станат разпознаваеми за обществото?

 

А. М. Често пъти за много хора остава скрита картината какво трябва да имаме пред очите си, за да направим избор за лечение. И често тези, които търсят в системата, не могат лесно да се ориентират в многообразието на сайтове, печатни издания, присъствие на практики с комерсиална цел.
В подобна среда понякога изборът не е много истински, а ние се притесняваме най-много от лъжливите моменти в практиката. Така че искаме да предоставим систематизирана и задълбочена информация, която да гарантира възможността да бъдат избирани лечебните заведения и специалисти по един правилен начин, без хората да бъдат подвеждани.


Разбира се, тази система ще бъде допълвана и саморазвиваща се във времето, защото така функционират тези класации в развитите страни. Те са достъпни и всеки човек може да отвори една класация, например за най-добрите болници в САЩ, и веднага да види коя е най-добрата. Това дава яснота на момента, без да е необходимо да се споделя.

 

- Каква е оценката ви за здравната система в България като цяло и за болничната помощ в частност - какви са основните предизвикателства?

 

А. М. Развитието на здравеопазването в България е факт. Колкото и да се оплакваме от здравната си система, тя се развива към добро. Факт е, че средната продължителност на живота у нас се увеличава, много по-малко смъртност има от болести, които отдавна са разпознаваеми и своевременно лечими. В редица специалности болничната помощ се разви много – при сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания например.

 

Така или иначе конкуренцията между болниците, която се създаде, принуждава решенията на ръководствата на клиниките да са насочени към по-голямо качество на медицинската услуга, по-добри условия за пациентите. Невинаги всички успяват да постигнат тези изисквания, но факт е, че системата се развива.

 

- Кой е най-големият проблем на здравеопазването в България?

 

А. М. Най-големият проблем на нашата здравна система е разрушеният солидарен модел на здравното осигуряване поради факта, че само половината от средствата, които се изразходват, са публични през здравното осигуряване Останалата половина всички плащаме под масата, което е неправилно.


Солидарният модел, както е известно, гарантира по-добро покритие на пациентите, които имат нужда от здравеопазване в тежки за тях моменти – тези с тежки заболявания, хронични болести, възрастни хора и т.н. В момента нашето покритие е наполовина от необходимото, тоест ако изразходваме 100 единици от средствата, заделени за здравеопазване, то 48 от тях са осигурени от задължителното здравно осигуряване, останалите 52 единици по данни и на Световната банка, са плащания, които не са включени в публичните средства за здраве. Това е един огромен  проблем за българското здравеопазване, който чака своето решение от години и който тази година получи тласък за решение с предлагания нов здравноосигурителен модел. Всяко забавяне на промяната обаче отлага проблемите за в бъдеще.

 

- Бихме могли да кажем, че финансовата база на здравеопазването в България в момента не функционира по начин, по който искаме?

 

А. М. Харчим публичните средства за здраве, но по един непрозрачен начин – 52% от разходите са „на сиво". Никой не харесва такива плащания и практики, но ние продължаваме да ги поддържаме поради това, че системата не се развива. Ако критикуваме здравната система, то това е въпрос, който не търпи никакво отлагане. Без да влезе застраховането в българската здравна система в най-скоро време, не би могло да има решение на големите проблеми с недофинансирането на системата. А тя е недофинансирана заради ограничения обем на публичните средства в момента. Няма клинична пътека, която да е финансирана достатъчно добре и затова се налага пациентите да доплащат, когато влизат в лечебни заведения.

 

- Настоящият екип на Министерството на здравеопазването предложи два варианта за нов здравноосигурителен модел. Кой е най-подходящият модел според вас, откъде трябва да тръгне промяната?

 

А. М. Тристълбовият модел на пенсионното осигуряване е факт и в момента работи в България. Няма причина да не използваме подобен модел и при здравното осигуряване.

 

- Как ще отговорите на критиките, че така би се повишила здравноосигурителната тежест?

 

А. М. Погрешно е да се смята, че гражданите ще бъдат натоварени с втора здравна вноска, защото те в момента са обременени с плащането на повече пари за здраве. При това са натоварени точно тези, които най-малко имат възможност да плащат за здраве – нетрудоспособните, възрастните, хората с хронични и тежки заболявания. Така че не говорим за увеличаване на финансовата тежест, а за легализиране на средствата, които се ползват в системата. Да не забравяме, че когато се осигуряваме за здраве, даваме сега, но потребяваме после, когато имаме нужда. А няма начин да се избегне този процес. Ако някой си мисли, че ще избяга от ползването на болнична помощ във времето, жестоко се лъже, няма такъв човек в днешно време.

 

Никой не е застрахован от заболявания или инциденти дори във възраст, в която не се очаква боледуване. Все повече и в млада възраст се потребява здравната система, а тя от своя страна трябва да се потребява още повече за профилактика. Без здравно застраховане в България, няма как да има профилактика. Проблемът е, че в момента националната здравна система акцентира формално на профилактиката, но на практика действия не се случват. Никой не провежда профилактични прегледи, ако няма модел, който да задължава да ги провежда. А застрахователите го правят задължително, защото една застраховка пада в първия момент, в който някой не изпълни профилактичен преглед. Здравното застраховане е и един от начините да се развива здравната култура у нас.

 

С. Д. Надяваме се, когато се стигне до промяна на здравния модел в България, да има яснота по всички въпроси, свързани с финанасирането на тази система, защото оставяйки неизвестни, реформата ще бъде обречена на провал. Важното е проблемът с недофинансирането на клиничните пътеки да бъде решен веднъж завинаги и да е ясно както каква е действителната стойност на медицинските услуги, така и кой плаща за тях и по каква схема.

 

А. М. Най-големият проблем в здравната ни система е желанието на администраторите в държавните структури да управляват средствата. Много е лесно някой да иска да управлява нашите средства, защото идеята е да се насочва там, където биха ползвали резултати за лично облагодетелстване.

 

А нормалният път за осигуровки за здраве е самите осигуряващи се да управляват тези средства и не някой да им казва къде да ходят да се лекуват, а те да решават къде и как да се лекуват. И където отиват пациентите, там трябва да отиват средствата, а не някой да ги разпределя по административен ред.

 

- Каква е ролята на електронното здравеопазване?

 

А. М. Без електронно здравеопазване рационализация на системата и на управлението на разходите не е възможно. Това е съществен компонент към подобряване на качеството на медицинската помощ.

 

Ситуацията в българското здравеопазване е такава, защото парите за здраве се броени. Имаме пет лева за здравеопазване и с тях трябва да се покрият всички клинични пътеки. Няма шанс всички да бъдат финансирани според желанията, защото трябва да влезем в петте лева. Заложили сме си капан и не можем да избягаме от него. Единственото решение на проблема е смяна на модела на финансиране на системата.

 

- А що се отнася до лимитирането на дейността на болниците административно?

 

А. М. Тук проблемът е същият. Лимитът е форма на представяне на общия обем на средства, които трябва да се изразходят. Но формирането на лимитите става по един дълбоко корумпиран и непрозрачен начин. Защото се стига до това кой ще успее пръв да си уреди въпроса. Публична тайна е, че в България отделни структури имат неограничен лимит и никога нямат проблем. Непрозрачният и корумпиран метод за определянето на лимити е този, от който обществото няма нужда. Затова рецептата е промяна на финансовия модел. В момента моделът е погрешен, вреден и не отразява правилно процесите в системата.

 

Но в момента сме в омагьосан кръг. В сегашната ситуация без лимити няма как да се регулират средствата. Без промяна няма как да се измъкнем от омагьосания кръг. Промяната на здравния модел е необходима сега.

 

Повече финансови новини и новини за пазари можете да прочетете в Investor.bg