До анафилаксия могат да доведат някои храни, ухапвания от насекоми (пчели, оси, мравки и др.), интравенозно инжектиране на контрастни вещества, лекарства (пеницилин напр.) и др. При хранителните отравяния с риба, бактериите в нея водят до продуциране на биогенни амини, включително и хистамин, по този начин хранителното отравяне имитира анафилактична реакция към храна.

 

Анафилаксиите се разделят на имунологични и неимунологични. Класическа е анафилактичната реакция, медиирана от имуноглобулин Е (IgE). При нея организмът е сензитизиран от среща с определен антиген, след която се образуват антитела (IgE) срещу него и при повторна среща се стига до анафилаксия. Други имунологични анафилаксии с участие на системата на комплемента се наблюдават при парентерално внасяне на кръвни продукти - като имуноглобулини. Някои субстанции водят до директна дегранулация на базофилите, без участие на имунната система. Такива са - ванкомицин, опиоиди, декстрани, протамин.


 

При дегранулацията на мастоцитите и базофилите се отделят хистамин, левкотриени, протеогкликани, тромбоцит-активиращ фактор и други медиатори, водещи до типичните клинични прояви на анафилаксията.

 

Съществуват рекурентни идиопатични анафилаксии (проявяващи се периодично, като причината не може да бъде установена), бифазни и персистиращи.

 

Рисков фактор за появата на анафилаксии е атопията и нейните прояви - алергичен ринит, атопичен дерматит, бронхиална астма.

Диагнозата на анафилаксията в спешното отделение или доболничната спешна помощ е клинична и се основава на симптоми и специфични находки от физикалния преглед, както и на данни за експозиция на антиген. Трябва да се регистрират остри кожни и лигавични симптоми, както и респираторни след прием на дадена храна, лекарство или ухапване от насекомо. Не трябва да се пренебрегват хипотензия и гастроинтестинални симптоми като гадене и повръщане скоро след среща с даден антиген.

 

Диагнозата трябва да се подозира и при тежка хипотония, колабс и шок с неизвестна етиология или при среща на пациента с антиген, който вече е предизвиквал симтоми при него. Диференциална диагноза се прави с хиповолемичен, кардиогенен и септичен шок, както и с наследствен ангиоедем, глобус хистерикус, вазовагални реакции,флъшинг синдром, отравяне с мононатриев глутамат, хранително отравяне с риба, белодробен емболизъм, аспирация на чуждо тяло (особено при малки деца) и др.

 

Анафилаксията е спешно състояние и изисква незабавно разпознаване и намеса. В спешния кабинет и линейката е задължително да има специален набор от медикаменти и оборудване за бърза и ефективна реакция. При пациент в доболничната помощ, който е преживял тежка анафилактична реакция и отново се среща със същия антиген, трябва да се мониторира сърдечната дейност, да се постави кислородна маска и да се осигури венозен достъп. При пациенти, без данни за алергии и предишни анафилаксии, които проявяват леки кожни симптоми е необходимо наблюдение 4-6 часа след овладяване на симптомите чрез медикаменти.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Пациентите с тежки симптоми - хипотония и данни за дихателна обструкция трябва да бъдат преведени бързо в спешно отделение. По време на транспорта и в спешното се мониторира проходимостта на дихателните пътища. Ларингеален оток и бронхоспазъм могат да се развият за много кратък период от време, като ларингеалният оток, ако е много напреднал може да направи обдишването с маска неефективно, а спешната интубация невъзможна, и да се стигне до спешна крикотомия. Приложението на адреналин обикновено предотвратява или води до обратно развитие на симптоми като оток и бронхоспазъм и овладяване на тежка хипотония и синкоп. 

 

При непреодолим бронхоспазъм чрез прилагане на адреналин, се прибягва до инхалаторни бета 2 агонисти като салбутамол. Ако е възможно, антигенът трябва да се премахне - например ако е останало жило след ухапването от пчела. Обикновено пациентите, които са алергични към ухапване от оси/пчели, са обучени и носят в себе си писалка с адреналин, която могат да си приложат сами до пристигането на помощ. Смъртта при анафилаксии се свързва с късното прилагане на животоспасяващия медикамент адреналин (епинефрин).

 

В лечението на анафилаксиите имат място и антихистамините, както и кортикостероидите. Решаваща за живота на пациента е бързата и адекватна реакция, наличието на епинефрин, както и умения за разпознаване и овладяване на дихателната обструкция.