Какво представлява тестът „ANA профил“?

 

Не са малко причините, поради които се пристъпва към изследване на ANA профил. Тестът се провежда без специална подготовка. Единственото необходимо е вземането на венозна кръв. Тя се изпраща се в съответна лаборатория, специализирана с китове за неговото тестване. От там следва и правилната интерпретация. Резултатът е изключително ценен в ревматологичната практика и в медицината като цяло.


 

АNA профилът включва в състава си комбинация от около петнадесет антитела. Това са:


•    анти RNP/Sm антитела;
•    анти – Sm антитела;
•    анти SS-A/Ro антитела;
•    анти SS-A (Ro 52 ) recomb. антитела;
•    анти SS-B/La антитела;
•    анти Scl-70 антитела;
•    анти PM-Scl антитела;
•    анти Jo-1 антитела;
•    анти CENP В антитела;
•    анти PCNA антитела;
•    анти двДНК (dsDNA) антитела;
•    анти Нуклеозомни (NUC) антителa;
•    анти Хистонови (His) антитела;
•    анти Рибозомни антитела;
•    анти Митохондриални (AMA -M2 )антитела.

 

Автоантителата са насочени към някои собствени белтъци и клетъчни структури. Голямата палитра от ревматологични заболявания се определя от различната тяхна комбинация. Получавайки резултат, той е с определена стойност за всяко едно от тези антитела (т.нар. титър). Обикновено тестът се приема за негативен при стойности на всяко едно от тях под пет. Колкото по-висок е обаче титърът на съответното антитяло, толкова по-голяма стойност има за диагнозата и тежестта на заболяването.


Изследването е високоинформативно за диагнозата системен лупус еритематозус. При него обикновено се открива двойноверижа ДНК и анти Sm снтитела. Въпреки това, дори и там може да има разнообразни комбинации от резултати, дори изключващи тези два. В позитивирането на антителата има голяма вариабилност. АNА профилът винаги трябва да се съобразява с клиничното състояние на болния (тоест неговите симптоми). В много редки случаи, при наличие на оплаквания дори граничните резултати поставят диагнозата.

 

ANA профилът се позитивира и при редица други автоимунни заболявания в различни комбинации. Това са ревматоиден артрит, системна склероза, феномен на Рейно, склеродермия, дерматомиозит, полимиозит, CREST синдром, синдром на Сьогрен и много други. Нерядко има припокриващи синдроми и смесени съединително-тъканна болест. Разнообразните антитела от теста могат да насочат към повече от едно имунологично заболяване.


Позитивира ли се ANA профил при неревматологични заболявания?

Пълна специфичност на теста не бива да се очаква. Едно или повече антитела се откриват позитивни и при други болести. Такива са васкулити, карциноми, автоимунен хепатит, бактериален ендокардит, HIV, както и при медикаментозно-индуцирани имунопатии. Нерядко нисък титър на антителата се открива и при съвсем здрави хора. Те винаги трябва да се интерпретират според цялостното състояние на организма.


АNА титър-другият тест, който върви „ръка за ръка“ с ANA профила.

 

Когато има нобходимост от провеждане на най-общ скрининг за имунологична активност, често се пристъпва към изследване на т.нар. ANA титър. Тества се количествено и полу-количествено. Тоест резултатът идва във вид на индекс или стойност. Най-общо представлява сборен резултат от всичките антитела в профила. Днес титтрирането е може би най-често използваният тест в ревматологията. Показва активността на болестта и ефекта от лечението. Негативните резултати обаче не могат с категоричност да отхвърлят автоимунно заболяване. 

 

Изследването на ANA титър и ANA профил стоят в основата на ревматологичната практика. Те спомагат при търсене на болестта, нейното доказване, проследяване и елиминиране. Тяхната роля е неизмеримо висока, но много често парадоксално не кореспондира с тежестта на болестта. Въпреки, че медицината става все по-модерна и роботизирана, не бива да се забравя, че в основата винаги стои болния човек и неговите индивидуални оплаквания. „Лекуват се пациените, а не техните антитела“.