Амилоидозата е рядко заболяване, което се характеризира с натрупване на анормално променени протеини в интерстициума, т.е. в междуклетъчното пространство. Амилоидът съдържа две основни съставки – фибрилерен белтък и гликопротеин. Амилоидните протеини са анормални протеини, които тялото не може да разгради и рециклика както прави обикновено. Когато настъпи струпване на тези протеини, се образуват т.нар. амилоидни отлагания. Натрупването на тези депозити уврежда органите и тъканите на човек. Най-често се засягат бъбреците, сърцето, нервната система, черния дроб и гастроинтестиналния тракт.


Бъбреците са органите, които най-често са засегнати от първичната амилоидоза и свързаната с диализа амилоидоза. Амилоидните отлагания увреждат бъбреците и затрудняват филтрирането на отпадните продукти и разграждането на протеините, което от своя страна е причина за по-нататъшно развитие на бъбречна недостатъчност. Хората, които страдат от бъбречна недостатъчност и продължително време са провеждали диализа, могат да развият амилоидоза свързана с диализата. Този вид амилоидоза се проявява, когато протеин наречен бета-2 микроглобулин се натрупва в кръвта, тъй като диализата не го отстранява напълно.


Най-честият признак на първична амилоидоза е нефротичният синдром. Той представлява съвкупност от симптоми, включващи увеличено количество албумин в урината (албуминурия), увеличено количество мазнини в кръвта (хиперлипидемия), отоци в глезенните стави, намалено количество албумин в кръвта (хипоалбуминемия). Други признаци могат да включват умора, задух, високо артериално налягане, изтръпване или усещане за парене в горни и долни крайници, загуба на тегло.



Диализната амилоидоза предилекционно засяга кости, стави и сухожилия, по-рядко засяга органи като сърце, бял дроб и органи на храносмилателния тракт. В този случай заболяването се проявява с болка, скованост в ставите и синдром на карпалния тунел, причинен от необичайно натрупване на амилоидни протеини в китките.


За поставянето на диагнозата първична амилоидоза е необходимо комплексно изследване. Това включва добре снета анамнеза и физикален преглед, уринен анализ, чрез който се доказва наличието на албумин и амилоидни протеини в урината и също така кръвни тестове, изследващи отпадните продукти в кръвта, които здравите бъбреци обикновено филтрират. Въпреки това методът с най-голяма информативна стойност си остава бъбречната биопсия. Резултатите от биопсията могат да помогнат на лекуващия лекар да определи възможно най-правилния подход на лечение.


Освен гореописаните методи при диагностицирането на амилоидоза вследстве на диализа, вземат участие и образните методи на изследване като рентгенография и компютърна томография. Чрез тях могат да се открият костни кисти и амилоидни отлагания в кости, стави и сухожилия.


Медикаментозната терапия цели да намали нивата на амлодипиновия протеин в кръвта. Много от лекарите препоръчват комбинирано лечение с мелфалан, кортикостероиди, диуретици и нестероидни противовъзпалителни. Като целта им е да забави развитието на клетките, произвеждащи амилоидни протеини. Специфичното лечение зависи от типа амилоидоза и от засегнатите органи. Високите дози химиотерапия спомагат за отстраняване на веществото, което води до образуване на амилоиди. Недостатъците на химиотерапевтичното лечение са страничните ефекти като косопад, гадене, повръщане и лесна умора. Друг метод на лечение включва трансплантацията на стволови клетки. Амилоидната нефропатия няма лечение, въпреки това успешната бъбречна трансплантация може да спре прогресията на заболяването.


Изследванията показват, че промени в храненето и диетата не играят съществена роля за предотвратяване на първична амилоидоза и тази свързана с диализата. Но някои промени като ограничаване приема на готварска сол, прием на храни с ниско съдържание на наситени мазнини и холестерол, прием на умерено количество протеин спомагат за облекчване на симптомите.