Лекари от Keele University в Стафордшир поставят под въпрос сигурността на алуминиевите соли (силикати, стеарати), оксиди и хидроксиди, добавяни към слънцезащитните масла и кремове. Скот Нилсън и Кристофър Ексли са измерили нивото на метала в различни препарати. Във половината от тях са намерени алуминиеви вещества, отбелязвни и като съставки на опаковката.

Производителите не са били убедителни относно ролята на метала в техните продукти, освен един, който пояснява, че алуминиевият хидроксид покрива повърхността на тялото и предпазва от натрупването на частици титаниев диоксид.

Според препоръките на СЗО, необходимо е да се прилага около 35мл малсо, за да се постигне посочения на опаковката фактор защита. За тези продукти това означава 200мг алуминий, приложен на кожата. Ако се използва слънцезащитно средство на всеки два часа, както препоръчва СЗО за един ден на плажа, това означава около 1г алуминий върху тялото ни за деня.


Кожата е пропусклива за алуминиеви соли, например когато се използва в антиперспиранти. Той се натрупва в различни части на тялото. Това означава, че ежедневното му приложение може да обуслови повишено ниво на метала в организма.

Алуминият играе ролята на про-оксидант, което означава, че може да причини окислителни увреждания на епидермиса. За сега има противоречиви доказателства за връзката между нарасналата употреба на слънцезащитни средства и честотата на кожния рак, особено меланома. Смята се, че не е необходимо допълнително прилагане на алуминий в препаратите.