Алопеция ареата е медицинският термин за специфично оплешивяване под формата на кръговидни обезкосмени полета. Характерно е, че заболяването има хронично рецидивиращ ход, с наличието на ремисии и последващи повторни епизоди.


Обезкосмените полета могат да разраснат, да се сливат и по този начин да доведат до пълно загуба на космена покривка. Заболяването започва най-често с появата на едно (до 80 % от случаите) петно, а по-рядко с две или повече. Брадата се засяга в до 28 % от случаите, а веждите едва при 3,8 %.


Алопеция ареата може да се появи във всяка възраст, независимо от пол и раса, а пик в появата ѝ е във възрастта 15-30 години. Точната патофизиология на алопеция ареата остава неизвестна. Около 20% от пациентите са с фамилна анамнеза за заболяването, което предполага генетична предиспозиция и е открита връзка с различни гени. Въпреки, че не е доказано заболяването се разглежда като автоимунно.



Обикновено се проявява като кръгли огнища (гнезда) на косопад по скалпа, като кожата в обезкосмените области е гладка и нежна, а в някои случаи може да бъде леко зачервена – основно в началните стадии.


Космените фоликули са съхранени, като е запазен и потенциалът за възстановяване на растежа на косъма, дори и при дългогодишно заболяване. Данни от проучване, проведено в Япония показват, че при до 80% от пациентите се наблюдава спонтанна ремисия в рамките на една година, но почти всички имат повече от един последващ рецидив на заболяването, а в до 25% от случаите прогресират до пълна загуба на коса - alopecia totalis.


Прогнозата при дългогодишна и обширна алопеция (ангажираща над 40% от скалпа) е лоша. Като неблагоприятни прогностични фактори се определят начало на болестта в детска възраст и придружаващо атопично заболяване.


Диагнозата обикновено се поставя лесно, рядко се налага провеждането на кожна биопсия и хистологично изследване. В диференциално-диагностичен план влизат в съображение други заболявания като някои дерматофитни заболявания (от гъбични причинители), вторичен сифилис,трихотиломания, системен лупус, лекарствено-индуцирана алопеция и други.


Тъй като алопеция ареата се смята за автоимунно заболяване, различни имуномодулатори са били използвани за лечение ѝ. Не е оправдано използването на рискови терапии, особено на такива с недоказана ефикасност, особено при възможността от спонтанно възстановяване на косата още през първата година.


Спонтанна ремисия настъпва в до 80% от болните с ограничено заболяване с кратка давност (под една година). Децата под 10 години отговорят по-добре на терапията, както и пациентите с проява на симптомите с давност няколко месеца до една година.


Локалните кортикостероиди намират широко приложение и се характеризират с висока ефективност. Като честа странична реакция от лечението с тях се отчита фоликулит – при няколкоседмичен курс на терапия.


Инжектиране на депо кортикостероиди в местата със загуба на окосмяване често е терапия на първи избор, като този метод е най-подходящ за лечение на малки по площ огнища и на чувствителни места като веждите. От нежеланите лекарствени реакции е налице лека и преходна кожна атрофия, която обикновено изчезва в рамките на няколко месеца. Има риск и за повишено вътреочно налягане при апликация на депо препарата в близост до очите.


Фотохимиотерапия с УВ-А лъчи и псорален също е част от методите за лечение, но поради високата честотата на рецидивите лечението може да доведе до неприемливо висока кумулативна доза на използваните УВ-А лъчи.


Използването на простагландинови аналози започва да се прилага след наблюдаваната хипертрихозата на миглите като страничен ефект от локално лечение на откритоъгълната глаукома. Резултатите от прилагането им при алопеция ареата са обещаващи. Други методи за консервативното лечение с метотрексат, изпринозин и т. нар. контактна имунотерапия (с използване на контактни алергени).