Кардиомиопатиите причиняват бавно и постепенно увреждане на сърдечния мускул. В резултат на това той загубва способността си за правилна работа и води след себе си до редица кардиологични смущения. Крайният етап на сърдечно увреждане е тежка сърдечна недостатъчност. Много фактори могат да доведат до някакъв вид кардиомиопатно увреждане. Алкохолът е един от тях.
 

Няколко основни думи за кардиомиопатиите

Има няколко основни вида кардиомиопатия според вида класификация. Докато дилатативната е свързана с болестно разширение на сърдечните кухини, при хипертрофичната стените на сърцето патологично разрастват и се удебеляват. Третият основен вид е рестриктивната кардиопатия, при която сърдечният мускул става ригиден. При всички тях най-общо се наблюдава смутена помпена функция на сърцето и трайни структурни изменения на мускула и кухините му. Развива се, фиброзна съединителна тъкан, увреждане на мускулните влакна и се увеличава рискът от формиране на тромби. 
 
Причините за кардиопатиите все още се изучават, а и те са различни при отделните видове. Като основни се спрягат генетични фактори, някои вируси, както и начинът на живот. Сериозни сърдечни заболявания могат да доведат в крайния си стадий до кардиомиопатия. Това може да се срещне и при други некардиологични болести - диабет, обезитет, тиреоидни, невромускулни заболявания и.тн. Някои медикаменти също могат да доведат до сърдечно увреждане по този тип. Особена група са т.нар. перинатална кардиопатия по време на бременност и идиопатичната, при която не може да бъде установен причинител. 
 

Алкохолът като самостоятелен рисков фактор

При хроничен прием на алкохол в завишени количества (т.нар. алкохолна злоупотреба) може да се развие кардиомиопатия дори без наличие на други увреждащи или предразполагащи фактори. Тук наслагват токсичният ефект върху сърдечния мускул и тъканния кислороден глад, който алкохолът предизвиква. Той, също така, е с доказан потенциал за мутации при тъканното изграждане и ремоделиране. 
 
Алкохолът влияе и на сърдечната дейност на ниво възникване и провеждане на сърдечните импулси и е често свързан с ритъмни нарушения. Алкохолизмът е асоцииран и с по-висока честота на артериална хипертония въпреки моментото хипотензивно въздействие, което има. Те от своя страна в голяма степен могат да доведат до кардиопатия. Хорта, които злоупотребяват с алкохол обикновено имат и други придружаващи болестни състояния, които благоприятстват сърдечното увреждане. Това са недоимъчното хранене, тютюневата консумация, ниският имунен статус.
 
При алкохолната кардиомиопатия може да се наблюдава увеличение или отпускане на сърдечния мускул. Развива се лявостранна, десностранна или тотална сърдечна недостатъчност. Болните съобщават за умора, слабост, задух, тежест в гърдите. Завишава се и рискът от сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт. Болните в крайна сметка имат висок риск от внезапна сърдечна смърт.
NEWS_MORE_BOX
 
Не може да не се спомене и доказано протективният ефект на алкохола над сърцето. Много автори споменават, че при умерен прием на алкохол без надвишаване допустимите норми той може да има благоприятен ефект над сърцето. Дозите са 25 мл концентрат за жените и 40 мл за мъжете и то не всеки ден. Описват се предпазване от съдово увреждане, увеличаване на „добрия HDL холестерол“, намаляване атеросклеротичните плаки, предпазване от тромбозиране и емболизация. С ниски дози алкохол се асоциира и по-нисък риск от инфаркт на миокарда.
 
Въпреки тези факти се казва, че в никакъв случай не е препоръчително да се приема алкохол с цел предпазване на сърцето. При изследванията на алкохолната зависимост предоминират доказателствата за негативните му ефекти. Препоръчва се да не се прекалява както с неговия прием, така и да се избягва честата комбинация с тютюневи изделия, небалансирано хранене и стрес, които са пагобни за сърдечната дейност.