Стеатозата – „мастен черен дроб“, представлява ексцесивна акумулация на триглицериди и други мазнини в черния дроб. В миналото изключително подценявано състояние и считано за бенигнено, днес знаем, че оставена без намеса, във времето може да прогресира до стеатохепатит, фиброза и в крайна сметка цироза. Статистически, около 30% от пациентите със стеатоза прогресират в следващите няколко години, 30% остават стабилни и 30% се подобряват.
Чернодробната стеатоза може да бъде класифицирана под няколко форми: алкохолна стеатозна болест и неалкохолна стеатозна болест, които могат да прогресират до стеатохепатит (неалкохолен стеатохепатит, алкохолен хепатит) и цироза. Друга класификация на стеатозата е хистологичната – тя може да бъде микровезикуларна, макровезикуларна или смесена.
Етиологично, основен причинител на стеатозата е алкохолът. Дори ниски дози алкохол, приемани редовно (30 г концентрат/100 мл вино/200 мл бира) във времето могат да доведат до стеатоза и прилежащите ѝ усложнения. Нередовният прием на алкохол, но в големи количества (запой), особено в съчетание с недохранване, има същите последици.
Различно е влиянието на алкохола върху всеки. Ясно е, че около 10-30% от злоупотребяващите с алкохол във времето развиват алкохолна чернодробна болест. Характерно е размиването в понятието алкохолик. Според СЗО допустимото количество алкохол е две стандартни алкохолни напитки дневно за мъже и една за жени. Дори това количество обаче в един по-дълъг период може да доведе до алкохолна чернодробна болест. Ясно е, че женският пол е по-склонен към развитието на алкохолна чернодробна болест, както и, че с възрастта нараства чувствителността към алкохола, поради намаляване функцията на черния дроб.
Освен алкохолната чернодробна стеатозна болест обаче, има и неалкохолна стеатозна болест. Етиологичните причини за нея са разнообразни – диабет втори тип, наднормено тегло (около 80-90% от хората с наднормено тегло имат стеатоза), хипертензия, дислипидемия, или с други думи метаболитният синдром е предпоставка за стеатозна болест.
Невинаги това е закономерност обаче – продължителното гладуване или бързото отслабване също могат да доведат до стеатозна болест и стеатохепатит, както и продължителното парентерално хранене. Други чести причини за стеатозна болест са синдром на поликистозните яйчници, лекарствена токсичност (неопиоидни аналгетици – парацетамол най-вече, антибиотици, амиодарон и др.), билки и билкови чайове, бременност и др. Мъжкият пол по принцип също е рисков фактор за стеатоза. Около 30% от населението има чернодробна стеатоза.
Патофизиологично, сложен е механизмът на стеатозната болест – нарушено бета-окисление на мастни киселини в митохондриите на хепатоцитите, увеличен синтез на мастни киселини или увеличена доставка на мастни киселини към черния дроб, нарушено свързване или експорт на триглицериди с LDL и VLDL (липопротеини с ниска и много ниска плътност).
Диагнозата се поставя при абдоминална ехография – типичната картина е т.нар. „блестящ“ черен дроб. Чернодробната биопсия отдавна не е наложителна – съвременен метод в оценката на наличието на фиброза е т.нар. еластография (Fibroscan). С такива съвременни апарати разполага и нашата страна.
От чисто медицинска гледна точка обаче трябва да споменем, че алкохолната стеатоза хистологично, обикновено е центрилобуларна. Стеатозата обаче невинаги е самостоятелна изявена – трябва да се има предвид, че вирусните хепатити и много други чернодробни заболявания могат да се изявят със стеатоза. Затова е важно изключването на придружаващи вирусни хепатити.
По отношение на клиничната картина, обикновено стеатозната болест е безсимптомно заболяване и се установява като случайна находка. В редките случаи, когато има симптоми, те са изключително неспецифични – повечето пациенти съобщават за хронична умора и отпадналост, загуба на тегло, болка и/или тежест в дясното подребрие или епигастрално. Физикално може да се наблюдава болка в същите зони, както и хепато- и спленомегалия - черният дроб е уголемен, твърд и гладък. По-значима клинична симптоматика – иктер, асцит, съдови звезди, гастро-езофагеално кървене и др. има при прогресиране на болестта към цироза.
Лабораторно, обикновено се наблюдава съвсем леко повишение в хепаталните трансаминази (ASAT и ALAT), може да има също и леко повишение на ГГТ и алкална фосфатаза.
Стеатозата е обратимо състояние – простата алкохолна стеатоза не е фатално състояние. При пълно въздържание от алкохол обикновено хистологична регресия и възстановяване настъпва за 2-4 седмици. Продължаването обаче приема на алкохол може да доведе до прогресия към стеатохепатит и цироза.
Реверсията на стеатозната болест става с промяна в начина на живот – пълна абстиненция от алкохол, редукция на телесното тегло с 3-5, до 10%, контрол на дислипидемията със статини, контрол на диабета или инсулиновата резистентност, намаляване приема на мазнини и рафинирани въглехидрати, редовна физическа активност, контрол над артериалната хипертония, контрол на синдрома на поликистозните яйчници до колкото е възможно и др.
Важно е пациентите с алкохолна чернодробна стеатоза и/или болест да получат подкрепата на семейството си, психологическа помощ, както и съдействието на роднините при лечението, тъй като този тип пациенти обикновено имат сходен психопрофил.
