Алкохолната консумация нараства значително в световен мащаб, включително и в България, където се засягат и значителен брой юноши. Като синоним на заболяването се използва още и терминът алкохолен хепатит.


Като консумация на значителни количества алкохол, които да доведат до развитие на заболяването се оценяват основно два фактора – поне 8-10-годишна редовна консумация на алкохол и по отношение на количеството – повече от 100 грама абсолютен алкохол дневно.


При консумиращите до 80 грама дневно чист алкохол се развива стеатоза (натрупване на мастни депа в структурата на черния дроб) в до 20-50% от случаите. Развитието на алкохолен хепатит и цироза в 10 до 30% от случаите.



Каква е връзката между консумацията на алкохол и увреждането на черния дроб?

Алкохолът се разгражда до различни метаболити чрез протичащи реакции в черния дроб. Някои от тях са реактивни – взаимодействат с хепатоцитите и увреждат тяхната структура в права пропорционалност с нарастващата консумация.


Нормално 80-90% от приетия през устата етанол се разгражда в черния дроб. Първоначално етанолът се превръща в ацеталдехид, който е с по-голяма токсичност от етанола, поради съдържанието на алдехиден радикал. Увреждането на хепатоцитите се изявява във възпалителна реакция.


Вторият етап от разграждането на алкохола представлява преобразуване на получения ацеталдехид, което се осъществява с два изоензима, които при някои раси (например монголоидната, към която принадлежат японците) има генетични дефицити на някой от тях, поради което при тях е налице намалена алкохолна толерантност.


Токсичността на алкохола се повишавава в комбинация с някои фактори на средата – недоимъчно хранене, чернодробни заболявания (особено хронични вирусни хепатити), тютюнопушене, професионални нокси и други.


Алкохолната чернодробна болест се развива в няколко стадия – първоначален на стеатозни промени, втори-възпалителни прояви и трети-цироза. Тези етапи могат да следват един след друг или да се проявяват едновременно – например цироза с остър възпалителна реакция, цироза със стеатоза.


Какви са основните характеристики на заболяването?

Дори и на фона на прогресиращ процес в началните и малко по-късните стадии оплакванията могат да бъдат незначителни или да липсват. Лабораторните изследвания не могат да бъдат на 100% чувствителни и специфични за поставяне на окончателна диагноза. С висока диагностична стойност е хистологичното изследване на биопсичен материал от чернодробна тъкан.


NEWS_MORE_BOX


Най-ранната и най-честа проява на алхолната чернодробна болест е стеатозата. Протича предимно безсимптомно или рядко с проява на тежест в дясно подребрие. В до 75% от случаите е налице увеличение на черния дроб (хепатомегалия).

 

Обикновено не е налице болка в областта на черния дроб. От чернодробните ензими се повишава сигнификантно (чувствително) АСАТ и в по-малка степен АЛАТ. ГГТ също може да надвишава нормите – обикновено двукратно в 80% от случаите.


За потвърждаване на диагнозата чернодробна стеатоза е достатъчно ехографско изследване – установява се т. нар. „светещ черен дроб“. За предпочитане е и извършването на чернодробна биопсия.


При някои пациенти количеството на липопротеините в кръвта се покачва. Те оказват силно детергентно действие върху еритроцитната мембрана и се развива хемолитична анемия (следствие разграждане на червените кръвни клетки). Тази триада – стеатоза, хемолитична анемия и хиперлипидемия е известна още като синдром на Циве.


Възпалителната реакция в структурата на черния дроб, следствие на действието на алкохолните метаболити представлява вид неинфекциозен хепатит. Тя съчетава три процеса – възпаление, некроза и последваща фиброза (разрастване на съединителна тъкан).


Следва продължение...