Алергията е специфичен тип проява на свръхчувствителност, която се обуславя като отговор на имунните механизми в организма. Основното ефекторно ниво при реакция отстрана на организма със специфични антитела и Т-клетъчни лимфоцити при срещата му с алерген. Впоследствие човешкото тяло реагира, което по своята същност представлява свръхчувстителност или хиперсензитивност.

 

Антигените са специфичен тип имуногени, представляващи по същността си вещества, носещи чуждородна генетична информация. При въвеждането им в организма предизвикват имунен отговор.


 

Алергените по своята същност са вид антигени, които предизвикват реакция на свръхчувствителност под вида на алергична реакция. По такъв механизъм, например, се развиват така наречените атопични болести. Пример за такава болест е атопичният дерматит. Състоянията от този тип се развиват под формата на имунологично обусловени реакции, които имат вроден характер, и представляват генетично детерминирани състояния на свръхчувствителност, които са характерни само за човека и се осъществяват със специалното участие на антитела от групата на имуноглобулин Е.

 

Алергичните реакции са особено чест причинител на остри състояния в човешкия организъм през топлите месеци. Причината е в повишеното отделяне на алергени от дърветата, както и повишено отделяне на секрети от летящи насекоми във въздуха. Хората могат да пострадат и от кръвопиещи насекоми, които отделят своя секрет и предизвикват алергични реакции. При ухапване или контакт на организма, независимо коя е входната врата, с насекомо, към което развива реакция на свръхчувствителност, се получава отделяне на секрети, богати на антигени. В науката се среща още един термин за алергичните кризи. Те са по-скоро псевдоалергични състояния, по патогенетичната си същност. Характерното за тях е, че те не обуславят от реакция на свързване между антиген и антитяло, което да доведе до сензибилизация на организма. По-скоро се касае за дегранулация на мастоцитни клетки, което протича с алергоподобна реакция, известна още като анафилактоидна реакция или криза. По такъв механизъм например се развива физикалната уртикария, наследственият ангиоедем, стандартната непоносимост към нестероидни противовъзпалителни средства и най-тежкото – анафилактичен шок.

 

Защо алергиите са социално-значими заболявания?

 

Алергиите вече се считат като социално-значими заболявания. През последните 20 години броят на заболелите от хронични алергии нарастна значително. Смята се, че главната причина за тези промени е замърсяването на околната среда от индустрията и от изгорелите автомобилни газове, предимно от дизелово гориво.

 

В наши дни за най-чести причинители на алергия се водят респираторните дразнители. Това са предимно домашният прах, домашните кърлежи, полените и плесени. Друга група са лекарствените средства. Те обикновено предизвикват остри алергични реакции у човек, които може да са животозастрашаващи. След навлизане на медицината в така известната антибиотична ера и масовото им прилагане при всякакъв тип състояния, особено често се забелязва голяма резистентност към тях, което намалява ефективността им. Също така зачестялото прибягване до антибиотична терапия причини значителен скок в развитието на алергии към тези лекарствени средства.

NEWS_MORE_BOX

 

Другите най-чести причинители за развитието на алергия и алергични кризи са храни, подправки и оцветители от консервната промишленост и готовите храни. Алергични реакции се развиват и при контакт с жилещи насекоми – пчели, оси и стършели. Друг тип алергии са реакциите към гримове за лице, лакове и екстрактите от отровен бръшлян, широко прилагани в козметичната индустрия.

 

Според двама учени Кумбс и Гел, съществуват няколко типа алергични реакции. Първият тип са с анафилактичните и атопични реакции, вторият тип – автоимунно обусловени алергични реакции. Обикновено тези типове алергични реакции се развиват от имуноглобулин Е и тъканните мастоцити.

Автоимунните алергични реакции водят до увреждане в тъкани и органи в хроничен порядък. Обикновено лечението им е продължително, но често могат да развият период на ремисия.

 

Първият тип реакции са по-тежки. Те обикновено протичат със симптоми на локално зачервяване със сърбеж или дразнене в зоната на ухапване. При вдишване на алергените през носа или устата често се развиват състояния на спастична кашлица и оток в лигавици на носа и устата. При въвеждането на медикаменти, към които организмът е с изразена свръхчувствителност, могат да се развият и много тежките последици на анафилактичен шок, протичащи с колапс, диспнея, хемодинамичен срив и оток на Квинке, което изисква спешни мерки за овладяване на оточните състояния и спасяване на човешкия живот.

 

В наши дни съществуват писалки с адреналин, които позволяват дозирано инжектиране на адреналин при контакт с анафилактични алергени. По този начин се дава време и възможност на пострадалия да потърси лекарска помощ за продължително лечение.