Свръхчувствителността към различни алерегени от белтъчен и синтетичен произход днес е особено разпространена. Друг вид е тази към слъчневите лъчи (фотодерматит). Всъщност реакцията не е към тях самите, а към новоформирани, най-вероятно белъчни фактори, резултат от действието на ултравиолетовата светлина.
 


Към провокираните от слънчевата светлина алергични реакции се отнасят няколко клинични единици. За изявата им е необходима известна предразположеност на организма, нерядко предавана и по наследство, изявявана с обривни единици с полиморфни характеристики. Те могат да са просто сърбящ еритемен обрив, уртикария, да се образуват и везикули или в някои случаи и точковидни подкожни кръвоизливи. За изявата е важна слънчевата експозиция и в умерените географски ширини, каквито са нашите, подобни оплаквания зачестяват през пролетта и лятото. Локализацията им е по отркитите части на тялото, деколтето, раменете, ръце, крака, но понякога и в покритите от дрехите области. Много често се съпровожда и от общо неразположение, главоболие, гадене. Появява се в рамките на час или два след излагане на слънце и отшумяват след два, до три дни при вземане на подходящи мерки. Обикновено до края на лятото организмът се адаптира и свръхчувствителността се преодолява, позволявайки по-пордължителен контакт със слънцето, но това не гарантира предотвратяването на реакцията през следващия рисков сезон.
 


Обвинявани за алергията са както UVA, така и UVB- лъчите. Реакцията зависи от степента на излагане. Възникването и през пролетно-летните месеци се обяснява с по-интензивното слънчево натоварване. С приближаването към тропиците, разбира се, тази цикличност се променя. Интензивността на UV-лъчението зависи и от надморската височина, както и от степента на отражение на лъчите от повърхностите в средата, а в това отношение в никакъв случай не бива да се пропускат пясъка и снега.




Соларната уртикария от своя страна е с картината на типичната за уртикарията находка – надигнати и добре ограничени розови изменения, силно сърбящи и изменящи формата си. Възникват още в първите минути след контакта със слънцето и изчезват в рамките на 20-30 и повече минути след преустановяването му.



Фотоалрегичният дерматит е състояние, при което, във връзка с употребата на химични вещества с една или друга цел, настъпва фотосенсибилизация и алергична реакция след контакт със слънчевата светлина. Такива свойства е установено, че притежават някои ароматизатори, стабилизатори и други, прилагани в козметиката, парфюмерията и т.н., както и ред медикаменти. Към последните се отнасят антибиотиците от тетрациклиновата група, сулфонамидите, тиазидните диуретици, антипсихотици от фенотиазиновата група, орални контрацептиви, някои нестероидни противовъзаплителни средства. Тук обривите също са с различна характеристика и възникват по-бавно – след 48 -72 ч от първоначалното излагане.
 


Изясняването характера на един обрив, асоцииран с контакт с UV-лъчи, понякога е трудно и изисква обстойна диференциална диагноза - особено що се касае до фотоалергичните реакции, при които се налага спиране и смяна на съпровождащо лечение. Необходимо е да се знае, че има и заболявания, които се обострят от слънчева експозиция като порфирията, лупуса, пемфигуса, херпесните инфекции и др. Някои химични вещества, от своя страна, предизвикват токсична, а не алергична реакция под прякото действие на UV-лъчите. Разбира се, необходимо е различаване и от слънчевото изгаряне.



Третирането на алергичните реакции се предхожда преди всичко от избягване контакта с алергена – в случая факторът, който провокира образуването на такъв в кожата. Желателно е умерено излагане на слънцето и то извън рамките на периода от 10 до 15ч., съчетано с подходящи дрехи, шапки и слънчеви очила.

 

Задължителна е употребата на слънцезащитни масла и лосиони с по-висок фактор, балсами за устни. Нужно е да се избягват  и соларни студиа.

 

Появата на обрив изисква прилагането на студени комреси и олаждащи кремове, локален или перорален прием на подходящи антихистаминови препарати, мазила с кортистероиди. Други фотопротективни средства са бета-каротена и някои медикаметни, използвани за лечение на малария.

 

Производните на пара-аминобензоената киселина, също притежаващи фотозащитно действие, не се препоръчват, тъй като също имат алергизиращ ефект. Удачни за преодоляването на свръхчувствителността са дозираното излагане на слънце и адаптиране към неговото действие, фототерапията – приложение на UV-светлина под наблюдението на дерматолог, и дори PUVA-терапията – при нея се прилагат псоралени, които повишават фоточувствителността на кожата, следвано от облъчване с UVA-светлина.

 

Обсъждано е и приложението на алтернативни методи за борба със свръхчувствителността, като акупунктура, билколечение с репей, мента, лайка и др., но на този етап липсват достатъчно информативни клинични изпитвания за ползата от такива средства. Ако зад алергичната реакция стои придружаваща терапия, то тя следва да бъде преоценена.