Алергичният ринит е глобален здравен проблем, със социално и икономическо значение. Това е най-честото алергично заболяване, което засяга до 30% от общата популация в различна степен. Често, при не особено изявени симптоми, проблемът се неглижира до степен настъпване на сериозно влошаване преди да бъдат потърсени съответните мерки.


Симптомите на алергичен ринит възникват в резултат на контакт с алерген и включват кихане, ринорея, назална конгестия (оток на лигавицата), сърбеж в носа, който може да преминава и към гърлото. Налице може да бъде засягане още на мекото и твърдото небце, заедно с конюнктивата.


По-ранна класификация разделя алергичния ринит на „сезонен” и „целогодишен”. Подобна класификация към днешна дата не отговаря на реалните нужди на пациентите според редица критерии. В определени райони, например, полените и плесените се срещат целогодишно. В същото време алергичните към акари (микрокърлежи) може да не демонстрират целогодишно симптоми, поради ниско ниво на алергена през лятото.



Голяма част от пациентите са сенсибилизирани към повече от един алерген. Промени в климата изменят началото и продължителността на поленовия сезон. Съвременният алергичен пациент често пътува и може да влиза в контакт с алергени, към които е сенсибилизиран в различно време на годината. Всичко това даде основание на консенсуса Allergic Rhinitis and its Impact on Asthma да предложи нова класификация на алергичния ринит, разделяйки го на отново на два вида - „интермитентен” (проявяващ се през определен период от време и при определени условия) и „персистиращ” (постоянен).


„Интермитентен” алергичен ринит е хрема с проява на симптоми от четири дни в седмицата или до четири седмици в годината. Под „персистиращ” алергичен ринит се има предвид проява на симптоми над четири дни в седмицата и над четири седмици в годината. Важно е да се отбележи, че „сезонен” и „целогодищен” ринит, като термини, не са заменяеми с „интермитентен” и „персистиращ”.


Продължителността и степента на изява на симптомите влияе пряко и върху качеството на живот. При пациенти с алергична хрема е налице изразени в различна степен проблеми с концентрацията, съня, включително промяна в настроението и развитие на тревожност, както и проява на депресивни епизоди. Налице е повишаване на риска от производствен травматизъм.