Алергичният ринит (хрема) е широко разпространено заболяване със значимо увреждане качеството на живот на болните и свързано с немалки икономически загуби, заради диагностиката и лечението му.
През последните години честотата му постоянно нараства и към днешна дата достига до 30% в някои европейски държави. В България варира до 20-25%. Поради хроничния си характер нерядко заболяването протича коморбидно – с развитието на други състояния, които често остават скрити за дълъг период от време зад маската на изразената в различна степен клинична картина на алергичния ринит.
Според Американската асоциация по алергология класификацията на алергичния ринит се състои от две основни групи - персистиращ (целогодишен) – с давност на оплакванията повече от 4 седмици и интермитиращ (сезонен) – с давност на оплакванията до или приблизително 4 седмици.
Персистиращият алергичен ринит предизвиква продължителна възпалителна реакция на носната лигавица и трайно нарушение в мукоцилиарния клирънс. Това от своя страна създава предпоставки за възникване на възпалителна и инфекциозна патология на органите в съседство.
Редица автори изучават ролята на алергичния ринит за възникване и протичане на коморбидна патология.
Установена е неоспорима връзка между алергичния ринит и хроничните риносинуити (възпаления на носната лигавици и синусите). Трайно нарушените дренажни и вентилаторни функции на носа, резултат на персистиращо възпаление (на алергична основа), създават предпоставки за метаплазия на епителя и развитие на хроничен риносинуит.
Според европейската статистика при пациенти с хроничен риносинуит (без или с носна полипоза) се установява придружаващ алергичен ринит в 50-84% от случаите. Като 60% от тези болни са полисензитивни – проявява се алергия към няколко алергена.
Алергичният ринит често се асоциира и с бронхиалната астма. Установено е, че 80% от болните с астма, страдат и от алергичен ринит, изразен в различна степен. Болните с алергичен ринит имат склонност да развият бронхиална астма в до 40% от случаите по данни на Европейската асоциация по алергология.
Установена е пряката връзка между алергичния ринит и острите и хронични серозни отити (възпаления на ушите, без гнойни секреции).
Персистиращата ринорея и постназалното стичане на секрет предизвикват възпаление в областта на фарингеалното отвърстие на евстахиевата тръба, което от своя страна води до нарушена вентилация на средното ухо. От своя страна смутеният дренаж на средното ухо се явява пусков механизъм за развитие, както на остра, така и на хронична патология на средното ухо.
