Алергичният ринит (възпаление на носната лигавица) е сравнително често разпространено заболяване, което може да бъде със сезонна изява, целогодишно или пряко свързано с професионалната среда, където има контакт със специфични алергени.
По своята същност алергията представлява повишена реактивност на организма спрямо определена субстанция, която по принцип се приема за безобидна. Дори и след първа среща с дадения алерген да не настъпи реакция, то при следваща такава се стига до изява на остра проява отстрана на входната врата на проникване.
Характерни са промените в имунната реактивност на организма, които се причиняват от различни алергени – полени (при сенната хрема), акари в домашен прах (при целогодишната алергична хрема), някои химични съединения при професионалната алергия и други.
С какво се характеризира клиничната картина?
Основно симптомите са отстрана на лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите. Характерно е сравнително бързо настъпващото запушване на носа, умерен до силно изразен сърбеж по засегнатите лигавици, чувство за парене, обилно стичане на бистър и негъст секрет, както и често кихане.
При някои пациенти се засяга лигавицата на фаринкса – сухота, парене, сърбеж, както и поява на суха и дразнеща кашлица, без отделяне на храчка. Често може да има оплакване от главоболие, което засяга основно областта на фронталните синуси (областта на челото).
Отстрана на очите може да има данни за остър алергичен конюнктивит, който се характеризира със зачервяване на конюнктивата, сълзене, което е съпроводено с парене и сърбеж, както и фотофобия – настъпване на силно дразнене при попадане на пряка светлина в очите.
Основната профилактика и лечение на алергичния ринит се състои в прилагането на антихистаминови препарати и кортикостероиди, които имат за цел десенсибилизация – намаляване на повишената реактивност на имунната система на организма.
В комплексното лечение на заболяването влизат в съображение някои методи на физиотерапията, които имат за цел да доведат, както до намаляване на сенсибилизацията, така и към укрепване на имунната система на организма и намаляване на невровегетативната възбуда.
Прилага се аерозолтерапия с минерални води – радонова, хлориднонатриева, както и с някои медикаменти – хидрокортизон, витамин С, димедрол и други. Добри резултати се отчитат при локално лечение с ендоназална електрофореза. Тя представлява поставянето на финни електроди по повърхността на носната лигавица, по които се пропуска слаб по интензитет електрически ток, който подобрява навлизането на съответните медикаменти.
Ендоназалната електрофореза се прилага най-често с адреналин, калций, магнезий, новокаин, димедрол и други. Целта е бързо овладяване на конгестията и съответно подобряване на дишането.
Подобно на електрофорезата, под действието на ултразвукови вълни също се подобрява проникваемостта на голяма част от прилаганите локално медикаменти. По този начин се намалява приложената доза и се повишава ефективността на лекарственото средство.
При наличие на вазомоторен ринит (не е с алергична генеза, но притежава много от характерните симптоми на алергичния ринит) особено препоръчителни са закалителните процедури – въздушнослънчеви и водни (с контрастни температури). За възникването му роля играе излагането на вредни газове, цигарен дим, температурни колебания, стрес и други. 3344
