Ахалазията, известна още под името „кардиоспазъм“ е функционално заболяване, дължащо се на нарушената релаксация на долния езофагеален сфинктер и повишеното му налягане, поради невропатия и нарушение в предаването на „релаксиращи“ импулси.

 

Причините за това все още не са напълно изяснени – предполага се, че има наследствена форма, която е по-характерна за мъжете, отколкото за жените; форма, свързана с автоимунни заболявания; и придобита, дължаща се на различни инфекции.


 

Рядка причина може да бъде болестта на Шагас (Чагас). Силно подценяван, но с най-голямо етиологично значение е психогенният произход на ахалазията – преживени психо-емоционални травми в миналото могат да бъдат причина за кардиоспазъм, затова при лечението ѝ трябва да се приложи и психотерапия и да се анализира и оцени наличието на психологични травми. Често психотерапията може да бъде напълно достатъчна за излекуване на заболяването при липса на органична причина за него. Заболяването е най-характерно за средната и по-напреднала възраст, но все пак може да се срещне във всяка една, дори у млади индивиди.

 

Симптоми

Ахалазията е заболяване, което има прогресиращ характер във времето. Симптомите най-често в началото не са съвсем ясно изразени и дълго време биват пренебрегвани от пациентите. Сред тях централно място заема затрудненото преглъщане с преходна болка в гърдите, която с времето става по-остра – дисфагия, както и чувството за „бучка“ в гърлото/гърдите и повръщането. Друг симптом е регургитацията – поради невъзможност за евакуация на течности и храни, те рефлуктират. Затова и често при неглижиране кардиоспазъмът може да бъде сбъркан с ГЕРБ, което забавя лечението във времето.

 

Пациентите отслабват и не се хранят най-често умишлено, поради страх от болката и затрудненото преглъщане – т. е. не става дума за липса на апетит. При пациенти с ахалазия често възникват респираторни възпалителни заболявания – най-често пневмония, поради аспирация на слюнка, течности и твърди частици; ателектаза поради налягането, което оказва дилатираният езофаг; бронхити и бронхектазии и др.

 

Има документирани случаи, в които се наблюдава само респираторна симптоматика без оплаквания за дисфагия – ето защо обстойният преглед е важен, а наличието на симптоматика в дадена система не отхвърля началото на патологичния процес в друга. Рак на стомаха или хранопровода е друга диагноза, с която може да бъде объркана ахалазията – затрудненото преглъщане и болка наподобяват симптоматиката при ахалазия. Подобни симптоми се наблюдават и при централни заболявания – инсулт, мултипленна склероза, Паркинсонова болест и др.

 

Диагноза

Диагнозата се поставя чрез рентгеноскопско изследване с бариев контраст, при което се наблюдава дилатация на езофагуса в областта над ДЕС; чрез фиброгастроскопия; или чрез маноментрия – въвежда се назогастрална сонда с катетър в края, измерващ налягането при преглъщане – неотслабването му при преглъщане е признак на кардиоспазъм.

 

Лечение

Лечението бива консервативно и хирургично. Разбира се, освен, ако не става дума за спешно състояние, се започва с консервативна терапия. Тя включва:

 

Пневматична балонна ендоскопска дилатация – чрез ендоскоп водач се въвежда балон, който се раздува под налягане и се постига разширяване на кардията. Този метод е ефикасен, но най-често е с краткотраен ефект и се налага повтаряемост, като след всяка следваща процедура, ефектът намалява. Възможно е по време на интервенцията да настъпи руптура на сфинктера и да се наложи спешна операция.

 

Медикаментозно могат да се ползват калциеви антагонисти и нитрати, които понижават налягането на ДЕС, както и директно многократно ендоскопско инжектиране на ботокс в ДЕС, който предизвиква релаксация. Консервативната терапия е за предпочитане като начален ход и при иноперабилни рискови пациенти (напр. в напреднала възраст).

 

Хирургичното лечение се осъществява чрез кардиомиотомия – прерязване на част от мускулните снопове на кардията, при което се освобождава налягането и се отваря ДЕС.

 

При част от пациентите след оперативната намеса не наблюдават симптоми на ГЕРБ. Операцията може да се извърши чрез трансабдоминален, класически подход, или лапароскопски миниинвазивен. Поради наблюдавания страничен ефект (ГЕРБ), с цел превенция, при някои пациенти е възможно извършване и на фундопликация.

 

В заключение, кардиоспазъмът е обикновено прогресиращо заболяване. Симптоматиката може силно да флуктуира, поради което е възможно отлагане на лечението във времето или изобщо да не се стигне до такова. Важна е връзката между психо-емоционалното състояние на пациента и заболяването – необходимо е прилагането на психотерапия и изясняването на минали травмиращи събития. В този смисъл е добре да се проведе и консултация с психиатър, възможно е назначаването на леки седативни средства, транквилизатори, антидепресанти. В нередки случаи при освобождаване от имплицитното емоционално напрежение, освобождаване от стресиращите всекидневни задачи, елиминирането на нежелани избори и принудителното извършване на дейности, както и осъзнаването на психологичната травма и справянето с нея води до регресия на заболяването.