1. Какво е ахалазия?
Ахалазията, позната още като кардиоспазъм, представлява хронично заболяване, което засяга хранопровода. Изразява се в силно затруднено преминаване на течности и храни от хранопровода към стомаха. Причината за този проблем се крие в невъзможността на долния езофагиален сфинктер да се отваря при преглъщане, както и сериозната липса на регулярна перисталтика в хранопровода.
Долният езофагиален сфинктер е пръстен, който е съставен от мускул и е разположен в граничната област между стомаха и хранопровода. Нормално мускулът се отпуска след преглъщане, процес който позволява на храната да премине в стомаха. След това пръстенът се затваря и не позволява на храната да се върне обратно в хранопровода. При страдащите от ахалазия този процес е силно нарушен и отпускането на пръстена не функционира правилно.
2. Причини за възникването на ахалазия
Главната причина за възникването на заболяването е настъпила увреда в нервните плексуси, дегенерация на plexus myentericus Auerbachi, които се намират в стената както на хранопровода, така и на стомаха. Изключително рядко може да бъде вродено заболяване.
3. Симптоми при ахалазия
Главните симптоми на заболяването са трудно и болезнено преглъщане, дисфагия, което се задълбочава с времето, тежест, дискомфорт и болки в гърдите и в областта зад гръдната кост, одинофагия, повръщане на храна, която не е смляна и дори аспириране на тези храни или течности. В началото се проявява при прием само на твърда храна, но по-късно и на течна храна. Чест симптом е регургитацията на храна. Първоначално се появява само след хранене, а по-късно и спонтанно, в легнало положение.
В протичането на заболяването се наблюдават три стадия:
- I стадий: има дисфагия при твърда храна, регургитация, одинфагия, но тези симптоми не са постоянни.
- II стадий: в този стадий симптомите са по-слабо изразени, поради хипертрофията на хранопровода.
- III стадий: налице са дисфагия при течности и регургитация. Хранопроводът е торбовидно разширен. Има задръжка на храна и течности.
4. Усложнения
Редукция на тегло, белодробни усложнения (аспирационна пневмония, белодробен абсцес), малигнена дегенерация.
5. Диагноза
1. Рентгенологично изследване на хранопровода: контрастното рентгеново изследване демонстрира трайно стеснена кардия, през която контрастната материя минава бавно и трудно. Хранопроводът е от умерено до силно дилатиран без перисталтика.
2. Езофагогастроскопия – установява се разширен хранопровод със задържана храна и течности. Има значение за изключване на карцином на хранопровода или на кардията на стомаха.
3. Манометрия – установява се повишено налягане в долната част на хранопровода, долният езофагиален сфинктер не се отпуска при преглъщане, липсва перисталтика.
6. Диференциална диагноза
Прави се с дифузен спазъм на хранопровода, с карцином на хранопровода и на кардията на стомаха.
7. Лечение
Диета: Избягват се грубоцелулозни и пикантни храни. Препоръчват се кашави, полутечни ястия. Болните се хранят 5-6 пъти дневно. След нахранване се препоръчва да правят физически упражнения – извиване на шията и на гръдния кош назад; да не лягат 3-4 часа след това, да спят на висока възглавница.
Медикаментозно лечение: цели релаксация на долния езофагеален сфинктер. Използват се: нитропрепарати (Nitroglycerin, Nitrolong), калциеви антагонисти (Nifedipin).
С успех се прилага балонна дилатация на кардията под ендоскопски контрол чрез пневматични и хидростатични дилататори. Тежко усложнение е перфорацията на хранопровода, може да настъпи и гастро-езофагеален рефлукс.
Оперативно лечение: прилага се при напреднали случаи, като се отстранява част от сфинктера (езофаготомия).
