Медицината е наука (или изкуство?), което изисква широки познания в най-разнообразни области, повечето от тях далечни от ежедневието и обичайната сфера на хората. От друга страна, колкото и специфична да е медицината, тя засяга  най-важото за всекиго – здравето. Така, тя хем е неясна и непозната, хем ни касае пряко.


Има болести, които извикват определена представа у хората – например инфаркт, инсулт, язва на стомаха, пневмония, ангина... и други. Съществуват обаче и такива, за които научават само пострадалите от тях – в тази група попада агранулоцитозата.


Агранулоцитозата е медикаментозно предизвикано имунно разрушаване на всички гранулоцити (вид бели кръвни клетки). Това е състояние, което настъпва напълно неочаквано, внезапно и понякога фатално, независимо от всички взети мерки в пълен обем и най-съвременен характер.



За гранулоцитите


Чували сме за червените и белите кръвни клетки. Всички кръвни клетки произлизат от една обща хемопоетична стволова клетка в костния мозък. Тя се разделя на две линии – лимфоидна и миелоидна. От лимфоидната произлизат лимфоцитите (Т и В), а от миелоидната – макрофагите, тромбоцитите, еритроцитите (червените клетки) и гранулоцитите. Към последните се числят базофилите, еозинофилите и сегментоядрените неутрофили. Когато се говори за агранулоцитоза става въпрос за абсолютен спад (липса) на неутрофилите, които са преобладаващите гранулоцити в периферната кръв.


Главната роля на неутрофилите в тялото е фагоцитозата. Те са отговорни за поглъщането и унищожаването на бактерии, гъбички и чужди тела, както и участват при разграждането на клетъчни остатъци, фибрин и др. Те са важна част от вродения имунитет.


Как се стига до агранулоцитозата?


Това е рядък феномен, при който имунната система реагира с приеман от човека медикамент. Много са препаратите, които могат да провокират агранулоцитоза, но има някои, с по-голямо значение поради честото им приложение:


-    Аналгетици и антипиретици, особено пиразолонови производни
-    Тиреостатици
-    Антиепилептици
-    Нестероидни противовъзпалителни
-    Сулфонамиди
-    Някои противодиабетни препарати
-    Антиалергични
-    Антималарийни


Истинските алергени – тези, които предизвикват алергична реакция, обикновено са носители на белтъчна структура. При медикаментите случаят не е такъв. Те се явяват като хаптени – вещества, които включени в комплекс с белтък, могат да предизвикат алергична реакция.


И така, даден медикамент, попаднал за първи път в организма, като хаптен се свързва с протеини от кръвната плазма и води до сенсибилизация. При повторна среща на организма с това вещество, предварително синтезираните срещу него антитела се свързват и се образуват комплекси антиген-антитяло. Те се отлагат върху повърхността на неутрофилите и заедно с компонентите от системата на комплемента предизвикват цитолиза /разрушаване на неутрофилите/. Тази имунна реакция протича с изолирано засягане на гранулоцитите, и е строго индивидуална, ето защо и тя е напълно непредвидима при първия инцидент.


Протичане


Агранулоцитозата започва внезапно с втрисане, а сепсисът е най-честото усложнение. Кръвната картина показва абсолютната липса на каквито и да било гранулоцити на фона на еритроцити и тромбоцити с нормални стойности. Важно за поставяне на диагнозата е анамнезата за приемане на даден медикамент, както и ако в историята на пациента е имало същото събитие при приемане на този или сходен медикамент. Изследването на кръв от костен мозък /миограма/ показва единствено предшественици на гранулоцитите – промиелоцити, за това и понякога се налага отграничаване на състоянието от промиелоцитна левкемия.


Лечение


Това е животозастрашаващо състояние, изискващо спешни и компетентни мерки.


Основни моменти в лечението са:


-    прекъсване образуването на антитела /преустановяване приема на медикамента;
-    профилактика на инфекциите /изолиране на пациента в стерилни боксове, профилактичен прием на антибиотици и антимикотици, прилагане на специална диета;
-    повишаване броя на неутрофилите – с помощта на специални растежни фактори;
-    борба с вече възникналите инфекции.


Независимо от взетите мерки агранулоцитозата остава непредвидимо заболяване, изходът от което винаги е несигурен.