Какви са причините за абеталипопротеинемията?

Абеталипопротеинемията се причинява от мутации в MTTP гена и се унаследява по автозомно-рецесивен механизъм. Генетичните заболявания се определят от два алела (структурни състояния на даден ген), един от бащата и един от майката. Алелът се отнася до една от две или повече алтернативни форми на определен ген.


Автозомно-рецесивните генетични нарушения възникват, когато дадено лице унаследява два анормални алела за една и съща черта (по един от всеки родител). Ако получи един нормален алел и един алел за болестта, тогава човекът ще бъде носител на болестта, но обикновено няма да прояви симптоми.



Рискът двама родители, които са носители на променения ген, да имат засегнато дете е 25% при всяка бременност. Рискът да имат дете, което е носител на заболяването като родителите, е 50% при всяка бременност. Шансът детето да получи нормални гени от двамата родители и да бъде напълно здраво спрямо тази конкретна черта е 25%.


Всички лица са носители на някои необичайни гени. Родители, които са близки родственици, имат по-голям шанс да предадат променен ген в потомството. Някои хора с абеталипопротеинемия имат родители, които са роднини. Това увеличава риска от раждане на деца с автозомно-рецесивни генетични заболявания.


Генът на MTTP съдържа инструкции за производство на протеин, известен като микрозомален триглицериден трансферен протеин (MTTP). Този протеин е необходим за правилното сглобяване и секреция на аполипопротеин В (ApoB) в черния дроб и червата. Аполипопротеин В е протеин, който участва в метаболизма на липидите и в състава на липопротеините с много ниска плътност (VLDL) и с ниска плътност (LDL), които участват в транспорта на триглицериди и холестерол.


Мутациите на MTTP гена водят до ниски нива на функционален микрозомален триглицериден трансферен протеин, което от своя страна пречи на черния дроб и червата да произвеждат и секретират апоВ-съдържащи липопротеини. Това от своя страна води до невъзможност за правилно усвояване и транспортиране на мазнини и мастноразтворими витамини в тялото. Следователно, дефицитът на микрозомален триглицериден трансферен протеин води до липса на липопротеини като - липопротеини с много ниска плътност (VLDL), липопротеини с ниска плътност (LDL) и хиломикрони в кръвта.

 

Липопротеините са макромолекулни комплекси, състоящи се от липиди и протеини. Тези липидни и протеинови комплекси действат като транспортери, които пренасят мазнини и мастноразтворими витамини (като витамин Е) в тялото. Симптомите на абеталипопротеинемия са причинени от липсата на тези апоВ-съдържащи липопротеини в плазмата.


Последните изследвания установяват, че микрозомалният триглицериден трансферен протеин участва и в съзряването на семейство протеини, известни като CD1, които участват в представянето на липиден антиген към имунните клетки. Необходими са повече изследвания, за да се определят изцяло функциите на този протеин и точните механизми, които причиняват симптомите при абеталипопротеинемия.


Освен това някои други проучвания показват, че MTTP гена се експресира и в сърцето, като има връзка с износа на липиди от него. Ниските нива на микрозомален триглицериден трансферен протеин могат да доведат до натрупване на мазнини в сърцето и да повлияят на сърдечната функция.


Каква е честотата на абеталипопротеинемията?

Точното разпространение и честота на абеталипопротеинемия не са известни, но се изчислява, че засяга по-малко от 1 на 1 000 000 души в общата популация. Абеталипопротеинемията засяга както мъже, така и жени. Не са известни расови или етнически предразположения към разстройството. Абеталипопротеинемията е по-разпространена сред популации с висока честота на бракове между близки родственици. Симптомите обикновено се проявяват по време на ранна детска възраст.


До какви нарушения в кръвта може да доведе абеталипопротеинемията?

Хората с абеталипопротеинемия могат също да имат нарушения на кръвта, включително състояние, наречено акантоцитоза, при което червени кръвни клетки са деформирани.

 

Акантоцитозата може да доведе до ниски нива на циркулиращи червени кръвни клетки (анемия). Анемията може да доведе до умора, повишена нужда от сън, слабост, замаяност, световъртеж, раздразнителност, сърцебиене, главоболие и блед цвят на кожата. Допълнителни аномалии в кръвта може да се дължат на недостиг на витамин К. Факторите на кръвосъсирване също могат да бъдат нарушени, което може да доведе до тенденции към кръвоизливи, като тежко стомашно-чревно кървене.


Пациентите могат да развият и омазнен черен дроб, което може да причини неговото увреждане. В редки случаи се съобщава и за фиброза и цироза на черния дроб.


Библиография:
Min KHC, Pedley TA, Rowland LP. Neurologic Syndromes with Acanthocytes. In: Merritt’s Neurology, 12th ed.
Iqbal J, Yakubov R, Mahmood Hussain M, Med L. Abetalipoproteinemia. In: NORD Guide to Rare Disorders