Представяме списък на рисковите фактори, които благоприятстват развитието на сърдечно-съдово заболяване. Добре познавайки ги, ние ще сме в състояние да избегнем не малка част от тях и направим възможното да запазим здравето на сърцето.


Рискът от сърдечно-съдово заболяване – а такива развиват 53% от мъжете и 50% от жените в България – може да се ограничи чрез промени в навиците. Когато заболяването вече е настъпило, то стилът на живот още повече определя развитието му. Тогава по преценка на лекаря се включва и медикаментозна терапия.

 

Факторите...
 

1. Високо кръвно налягане



Високото кръвно налягане повишава риска от сърдечни пристъпи или удар. Коварното при него е, че не се изпитват симптоми. Единственият начин да се установи дали страдаме от високо кръвно е като го измерваме периодично.

В самото начало повишаването на кръвно налягане не е постоянно явление, то се случва от време на време.

Задължителна мярка в превенцията срещу сърдечно-съдово заболяване е да измерване артериалното налягане редовно и сравнително често с навлизането в 40-те.

 

 

2. Двигателна активност


Уседналият начин на живот увеличава два пъти риска от фатален край заради развитие на коронарно сърдечно заболяване.

Да бъдем физически активни възможно по-дълго съхранява здравето на сърцето и общото здравословно състояние на организма.
 

 

3. Тютюнопушене


Също сред водещите рискови фактори за развитие на коронарно сърдечно заболяване – изводите са, че този вреден навик почти два пъти наслагва вероятността от сърдечни пристъпи в негативна посока. Отказването на цигарите е една от първите грижи за сърцето.

 


4. Диабет


Неконтролираният и късно диагностициран диабет уврежда сърцето и кръвоносните съдове. Усложненията водят до коронарно сърдечно заболяване, удар и заболявания на периферните артерии.

Познати са два типа диабет. Диабет тип 2 се развива след 40-годишна възраст, той е по-разпространен и е обвързан с наднормено тегло, обезвижване и наследствена обремененост.

По-рядко се среща диабет тип 1, който се проявява още в детска и млада възраст.

 

5. Висок холестерол


Холестеролът е мазната субстанция, намираща се в кръвта. Ролята му е от жизнено значение за работата на клетките. Твърде високият холестерол обаче има точно обратния ефект.

Опасно за здравето е да се поддържа висок лош холестерол, нисък добър и високо ниво на триглицериди.

Добрият холестерол или липопротеините с висока плътност (HDL холестерол) един вид „обират“ частиците лош холестерол в кръвта.

Храните, които съдържат холестерол, са: яйца, черен дроб, някои морски деликатеси като миди, раци и други, но тяхната консумация слабо се отразява на стойностите му в кръвта. Високият холестерол в организма зависи от наситени мазнини, които поглъщаме.

Триглицеридите са друга мастна субстанция, чийто основен източник са млечните храни, месото и мазнините за готвене.

Нивото на триглицеридите расте при хранителен режим, богат на мазнини и захар, консумация на алкохол. Фактор е и наднорменото тегло.
 

 

6. Хранителният режим


Хранителният режим помага за редуцирането риска от развитие на сърдечно-съдово заболяване. Това може да се постигне чрез контрол на нивата на холестерол в кръвта и стойностите кръвното налягане. От значение е поддържането на здравословно тегло и форма на организма.

Консумацията на наситени и транс мазнини и прекаляването със солта и алкохолът могат само да увредят сърцето.
 

 

7. Стрес


Стресът не е директен рисков фактор за сърдечно-съдово заболяване. Дали стресът може да причини заболяване на сърцето зависи от способността на организма да се справи с него.   

Все още медицината не разполага с доказателства, които да сочат, че стресът води до коронарно сърдечно заболяване или сърдечни пристъпи. При условие обаче, че вече е налично такова и постоянно се изпитва тревожност или засегнатият е подложен на силно натоварване, вероятно стресът ще предизвика симптоми на ангина.

При склонност към стресиране препоръчително е да се отдели време и възможност за запознаване с методи за релаксиране. Помагат физически занимания, йога и различни техники за управление на стреса и отпускане и медитация. Придържането на тези дейности в любим вариант и елиминирането на източниците на стрес у дома и на работното място също са грижи за сърцето, в преносен и пряк смисъл.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

За трите рискови фактори извън нашите възможности на контрол...


1.  Възраст

 

С възрастта вероятността да се развие сърдечно-съдово заболяване нараства. След 40 години е повече от препоръчително да се проследява сърдечното здраве, чрез редовно измерване. Това включва, ако се налага и прием на медикаменти за високо кръвно и др.


2. Етнос

 

Що се отнася до фактора, произтичащ от етническата ни принадлежност – да, процентът на българите със сърдечно-съдови заболявания е особено висок, сред водещите в Европа. Трудно е да се определи дали народът ни генетично е предразположен към тях или по-скоро се дължи на придържане към неправилни навици и неглижирано отношение към здравето.

 

3. Наследственост

 

Фамилно обременяване – много вероятно е, ако член от семейството страда от сърдечно заболяване преди навършване на 65 години за жените и 55 за мъжете рискът от развитието му да е по-висок. Все още не е открит ген, който да показва склонност към сърдечно заболяване. По-скоро за това отговарят няколко гени, като се откриват непрекъснато нови.

 


Тук от по-голямо значение е към какви навици и стил на живот се придържа семейството – каква е семейната кухня, дали се пуши... Докато е невъзможно да променим навиците на родителите си обаче, напълно по силите ни е да изберем своя стил на живот и се придържаме към по-здравословни прийоми.