Доц. д-р Здравко Каменов е водещ специалист в областта на ендокринологията в България. През 1985 г. завършва висшето си образование в Медицински университет – София. Придобива специалности по вътрешни болести и ендокринология, както и магистратура по здравен мениджмънт. Доктор е на медицинските науки.

Има над 150 публикации в научни медицински списания и още толкова участия в международни форуми, 4 монографии, участие в подготовката на учебници. 
Доц. д-р Здравко Каменов специализира в областта на ендокринологията в Дания, Япония, Австрия, Италия. 
Председател е на Българската асоциация по сексуална медицина, член на Българско дружество по ендокринология, Европейската асоциация за изследване на диабета, Европейското и дружество по сексуална медицина.
От 2009 г. е ръководител на Клиниката по ендокринология към УМБАЛ „Александровска“. 
 
 
 
Разполагаме ли с данни, колко души в България страдат от диабет? 
 
Според последната статистика честотата на диабет в България е около 9%, което се равнява на около половин милион души. Това са данни от последния световен диабетен атлас, който беше издаден през 2010 г. 
 
90-95% от пациентите страдат от диабет тип 2. 
 
Диабет тип 1, който е познат още като инсулинозависим, младежки и др., засяга предимно по-млади хора, до 30-годишна възраст. Много често това са деца. 
 
Диабет тип 2, наричан още неинсулинозависим, възрастов и др., обикновено се диагностицира след 40-годишна възраст.
 
Между 30 и 40 години се срещат и двата типа диабет. 
 
Какви са тенденциите за заболеваемостта от диабет в световен мащаб?
 
Тенденциите са към повишаване на честотата на заболяването, има епидемично разпространение. 
 
От диабет в света са засегнати 285 млн. души, което представлява 6,6% от населението на  възраст между 20-79 г. Oчаква сe през 2030 г. случаите да нараснат до над 400 млн. души.  
 
Какви са причините за нарастване на случаите на диабет?
 
От една страна е епидемията от затлъстяване в световен мащаб. Диабет тип 2 като правило се развива при хора, които имат наднормено тегло или затлъстяване. Стресът също има важна роля за промяната в теглото.
 
Второ, в момента има по-висока откриваемост на недиагностицираните случаи. Регистрира се бум на захарен диабет в държави, в които поради развитието и усъвършенстването на здравните им системи, започват различни скринингови програми за диагностициране на пациентите. Оказва се, че голяма част от хората имат диабет, но не знаят за заболяването си. Счита се, че между 40-50% от хората с диабет тип 2, имат повишена кръвна захар и живеят така години наред. От нея не се усеща болка и те дълго време не подозират за заболяването си.  
 
Друг фактор е по-голямата средна продължителност на живота, а с увеличаването на възрастта се повишава и честотата на болестта. Всеки пети американец над 65 години има захарен диабет. 
 
В България тенденциите са същите.
 
Какви са признаците за предиабет?
 
Ако кръвната захар на гладно е над 5,6 ммол/л, но е по-малка от 7 ммол/л, се установява нарушена гликемия на гладно. Когато е 7 и повече ммол/л, говорим за диабет.  
 
От друга страна, ако кръвната захар на втория час след обременяване със 75 г глюкоза, е повече от 7,8, но по-малко от 11,1, се смята за нарушен въглехидратен толеранс. 
 
Тези две състояние - нарушена гликемия на гладно и нарушен въглехидратен толеранс - се наричат предиабетни. Могат да се срещнат поотделно, но могат да присъстват и двете едновременно. 
 
Кога се появяват оплакванията при захарен диабет тип 1 и при тип 2?
 
Диабет тип 1 в голям процент от случаите е автоимунно заболяване. Организмът изработва антитела, реагира срещу собствените тъкани, срещу бета-клетки на панкреаса. При него се появяват сериозни симптоми, характерни със загуба на тегло, повишено отделяне на течности, възможно е усещане за слабост, отпадналост, до състояние на кетоацидоза, при което като правило се постъпва в клиника. Засегнатите от заболяването слабеят, въпреки че се хранят, отделят голямо количество урина и в по-тежките случаи може да се стигне дори до кетоацидозна кома. 
 
При диабет тип 2 нещата са по-различни. Дълго време, 5-10 години, човек може да има повишени кръвни захари, без това да се установи и да го притеснява по какъвто и е да начин. Често се наблюдава увеличен апетит. Само едно по-щателно изследване, когато се прецени, че пациентът е рисков, може да констатира развиващия се диабет. Практически ранни симптоми при този тип диабет най-често няма. Той протича подмолно. 
 
Кои са рисковите групи? 
 
Основните рискови групи са хора със затлъстяване, с артериална хипертония или други сърдечно-съдови заболявания, тези, които имат роднини с диабет тип 2. 
 
На риск са подложени и децата, родени доносени, но под 2,5 кг. Хората с психични заболявания също спадат към рисковите групи, както и жените, които са имали или имат синдром на поликистозните яйчници, мъже с хипогонадизъм (намалени нива на тестостерона) и др. 
 
В по-големия си процент децата имат диабет тип 1. Световната тенденция обаче е към нарастване на случаите на диабет тип 2 и при децата. Преди 10 години американската асоциация на клиничните ендокринолози, на базата на динамиката в разпространението сред децата, прогнозира, че до 2008 г. диабет тип 2 при тях ще бъде по-често срещан от диабет тип 1. Това не се случи, но все пак се наблюдава увеличаване на случаите на диабет тип 2. Повишава се и тази на диабет тип 1. 
 
Какви усложнения се развиват при диабет?
 
Има две основни групи усложнения – остри и хронични.  
 
Острите усложнения включват диабетната кетоацидоза, хиперосмоларна и лактацидотична кома, хипогликемичните състояния и хипогликемичната кома. 
 
Хроничните усложнения се делят на макросъдови и микросъдови. Макросъдовите включват предимно увреждане на сърдечно-съдовата система - исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, периферна съдова болест. Всъщност основната причина за фатален край при засегнатите от диабет тип 2 е сърдечно-съдовата патология. 
 
Микросъдовите усложнения засягат очите, развива се ретинопатия, диабетна нефропатия и невропатия. 
 
 
Втора част на интервюто: основни принципи на лечение на диабета, нови медикаменти за неинсулиново лечение, профилактика на заболяването