Под имунитет възприемаме по-скоро устойчивостта на организма срещу инфекции. Имунитетът обаче по-скоро представлява способността на организма да поддържа вътрешния баланс на клетъчните си структури. Основната задача на имунитета е да разпознава и обезврежда клетките с чужд генетичен материал, проникнали в организма от околната среда, например различни микроорганизми, и раково изменени собствени клетки.


За запазването на имунитета, трябва да се имат предвид следните особености:

1. Имунната система се формира от ранното детство. Още по време на бременността, организмът получава ценни антитела от майката. След раждането имунитетът се подхранва от полезни вещества, които се съдържат в  майчината кърма. Имунитетът на детето се формира от срещата му с микроорганизми от средата, в която пребивава. Прекалено стерилната среда по-скоро би му навредила, отколкото да е от полза за здравето му. Достатъчно е да се спазват основните хигиенни навици. Задължително е редовно да се мият ръцете.

2. Спадът на имунитета е причина за развитието на много заболявания. Ето защо е важно да се открият факторите, които го отслабват. Сам по себе си имунитетът не може да се компрометира. В тази връзка едно заболяване може да доведе до спад в имунитета, което от своя страна да стане причина за развитието на други заболявания. Например, хроничните заболявания отслабват защитните сили на организма.

3. Имунната система се справя с много микроорганизми, но често се нуждае от общоукрепващи средства. От полза са пълноценното хранене и приемът на витамини, които трябва да се вземат при и след тежко боледуване, хронични инфекции и алергични състояния.


4. Понякога имунитетът се нуждае от възстановяване или стимулиране, което се постига чрез прием на имуннокоригиращи средства: имуноглобулини, интерферони, хормони на тимусната жлеза, препарати, съдържащи компоненти на клетъчната стена на микроорганизми.

5. Към препаратите, които повлияват имунитета се отнасят и имуннодепресантите. Те имат свойството да го потискат. Приемът им се налага при автоимунни заболявания, при които имунитетът погрешно разпознава собствени клетки за чужди, както и при трансплантация на органи, за да се избегне отхвърляне на донорския орган.
 

6. Средствата за коригиране на имунитета трябва да се назначават от лекар, тъй като подходящите се определят след редица изследвания за изясняване причините на заболяването.

NEWS_MORE_BOX



7. С едно изследване не може да се установи проблемът в имунната система. Имунитетът е:


  • общ – клетките на имунната система циркулират в кръвта и лимфната течност,
  • локален – имунитет на тъканите на всеки отделен орган,
  • клетъчен имунитет – това са лимфоцити, макрофаги, неутрофили и други,
  • хуморален имунитет – са антителата, които образува организмът срещу различни антигени – чужди белтъци, които влизат в контакт с тялото.


За състоянието на общия имунитет може да се съди по анализ на кръвта, който измерва съотношението на клетките на имунната система. На всяка чужда клетка, попаднала в тялото, организмът реагира с три вида имуноглобулини и антитела. Тяхното съотношение може да даде представа за състоянието на имунната система и заболяването.


8. Понижаването на имунитета се изразява в:

  • често боледуване от респиранторни заболявания – повече от 4 пъти в годината,
  • продължително боледуване – повече от две седмици,
  • хронични инфекции,
  • постоянно поддържане на повишена температура.


9. Имунните клетки имат „памет“ към много заболявания. Това е причината, например, да се боледува един път от варицела. По-късно дори отново да се срещне вирусът, не се развива болестно състояние. За съжаление, не така стоят нещата с грипа, с инфекциите на червата и урогениталния тракт. Организмът заболява всеки път при заразяване. При анализ на кръвта може да се разбере с какви инфекциозни причинители се е срещнал организмът, тъй като в кръвта остават да циркулират антитела срещу тях.



10. Лекарствата също влияят на имунитета. Тези, които имат най-сериозен негативен ефект са антибиотиците и хормоналните препарати. В началото на приема те осигуряват оздравяване на организма, активизират защитните сили, но впоследствие потискат имунитета. Витамините подсилват защитната реакция на организма. Пробиотиците при продължителен прием започват да го потискат, също.


11. Ваксините спомагат продукцията на антитела към един или друг микроорганизъм, за да се повишат съпротивителните сили в случай на епидемия.  Имунитетът придобит при ваксиниране е по-слаб от формирания след преболедуване. Вирусите мутират. Ето защо от някои заболявания се боледува често.