Пейсмейкърът се нарича още изкуствен кардиостимулатор и предствлява един от революционните пробиви в медицината. Апаратчето се поставя подкожно в непосредствена близост до сърцето и се използва за задаване на електрически импулс за сърдечните съкращения. С тази си роля машинката може да бъде животоспасяваща, когато при пациента е налице ритъмно-проводно нарушение. Пример за такива състояния е брадикардията, при която честотата на сърдечните съкращения е прекалено ниска.


Апаратчето не само, че е животоспасяващо, но е и с много малки размери и на практика пациентите почти не го усещат. Все пак наличието му налага да се съобразяваме с някои аспекти от ежедневието, но това е една малка цена за сметка на ползата му.


1. Какво е пейсмейкър?


Малкото апаратче представлява компютърен чип, захранван от батерия. Тези два елемента са затворени херметически и се имплантират подкожно, а теглото му е едва около 30 грама. От него излизат жички, които са поставени вътре в сърцето. Чрез тях пейсмейкърът регистрира естественият сърдечен ритъм и подава електрически импулси, когато това се налага (ритъмът е прекалено бавен). Дори съществувата такива пейсмейкъри, които могат да „опознаят“ човека и да действат в синхрон с неговата активност, например да забързат сърдечната чистота при физически усилия.


2. За кого са предназначени пейсмейкрите?

Забавянето на сърдечния ритъм е често явление у хората в напреднала възраст като може да бъде свързано или не с подлежащо сърдечно заболяване. С напредване на възрастта сърдечната електрическа активност, която се заражда в дясното предсърдие, може да загуби своята регулярност, както и да настъпи смущение в предаването ѝ към камерите на сърцето. Лекарите предлагат поставянето на сърдечен стимулатор в момента, когато лекарствата вече не са способни да коригират това явление.


3. Поставянето на стимулатор – процедурата болезнена и опасна ли е?


В действителност поставянето на стимулатора изисква хирургична интервенция. Касае се обаче за оперативна намеса, която носи много малък риск (и е в много малък обем) и до която се прибягва дори и при пациенти в силно напреднала възраст. Като се има предвид, че първите сърдечни стимулатори са имплантирани през 1958 г., медицината е натрупала достатъчно рутина. Самата манипулация не изисква каквато и да е особена подготовка.


Най-често се състои в поставянето му чрез малък кожен разрез (обикновено в областта на ключицата) и наместване на електродите му в сърцето. Случаите на усложнения са редки и биват: разместване на сондата с електрода, появата на инфекция или на хематом в мястото на имплантация на пейсмейкъра. Последните биха се представили с подуване, зачервяване, топлина или болка в областта на поставянето му и е редно да насочат пациента към лекар.


Поставянето му не изисква дълго възстановяване и пациентът може бързо да се върне към обичайната си активност. Самата манипулация е безболезнена, тъй като се използва локална анестезия, а евентуалната болка след „пускане“ на упойката е поносима.


4. Трябва ли пациентът с пейсмейкър да е под наблюдение?

Необходимо е да се провеждат регулярни визити при кардиолога, назначил поставянето на стимулатора, за да може той да се убеди, че апаратът функционира добре и че зададената от него сърдечна честота е подходяща за пациента. Средната честота на консултациите при липса на проблем е около два пъти годишно, като с наближаване на крайния срок на живот на пейсмейкъра, зачестяват с преглед на всеки три-четири месеца.


Кардиологът може да регулира пейсмейкъра с помощта на специален програматор, който разполага върху него (над кожата). Тъй като съществуват различни видове пейсмейкъри, пациентът винаги трябва да носи със себе си паспорта на своя.