Заразните заболявания се причиняват от бактерии, вируси, паразити и гъбички. Обикновено техните размери са такива,че няма как да си дадем сметка за срещата с тях и е до някъде невъзможно да се изолираме и да ги избегнем напълно.


За всеки болестотворен, паразитиращ микроорганизъм е от ключово значение да си изработи няколко качества, без които е изгубен. На първо време това е да успее да проникне в гостоприемника по някакъв начин – било то през лигавица, кръв, или директно през кожата – след което да е способен да се задържи там, да се храни и размножава.


Пострадалият индивид не е безкраен източник на ресурси – паразитната афера ще приключи с активиране на имунитета му или в най-лошия случай – загуба на битката и фатален край. Ето защо за микроорганизма е важно да може да се разпространява и пренася на други жертви.



Обикновено начинът, по който размножилите се микроорганизми напускат гостопроемника е същият, по който са попаднали на него – чрез слюнка, кръв и др.


Трансмисията може да бъде както директна – от човек на човек (рубеола, коклюш)... или животно на човек (бяс), така и индиректна – чрез вода, хранителни продукти или повърхности, контаминирани (замърсени) с микроорганизмите. Не малка част от последните циркулират и свободно в природата и могат да се открият във въздуха, почвата и водата.


Човекът като източник на зараза предоставя голямо разнообразие на болестотворните микроорганизми – едни от тях използват за разпространение секретите при кихане и кашляне, други отпадните продукти на храносмилателната и отделителната система, а има и такива, разпространяващи се по кръвен и полов път.


Това колко е заразен един микроорганизъм зависи от много фактори. Освен пътищата му за разпространение – например въздушно-капковият е най-заразен – значение има и т. нар. доза – колко бактерии от един вид трябва да постъпят, за да предизвикат болест. Силно заразните и болестотворни микроорганизми имат ниска болестотворна доза.

 

 

1. Ринофарингит

Досадната хрема не се появява магически. Обиновено тя е резултат на някои от многото видове вируси, които циркулират в пространството. Дори и да изработим имунитет след преболедуване, това не пречи да се заразим скоро след това с някой друг, който обаче ще даде същите оплаквания.

 

NEWS_MORE_BOX


Смята се, че през годините и боледуването човек изгражда имунитет към все повече от тези вируси и за това с напредване на възрастта боледува все по-рядко, докато малките деца с „невинна“ имунна система боледуват по-често.

 

2. Грип

Подобно на ринофарингита, грипът се разпространява по въздушно-капков път – било то директно, така и индиректно чрез замърсени със секрети повърхности – дръжки на врати, лостове за подпора в градския транспот, недобре измити съдове в заведенията за хранене.


3. Варицела
Вирусът на варицела-зостер е силно контагиозен. Той се разпространява както въздушно-капково, така и чрез обривните елементи, които образува. Течността, събрана в мехурчетата при обрив, е богата на вирусни частици и при разчесването на обрива вирусите попадат по ръцете, различни вещи и във въздуха.


Болният от варицела човек е заразен от 24-48 часа преди поява на обрива до момента, в който мехурчетата се покрият с корички.


4. CMV
Цитомегаловирусът също принадлежи към групата на херпесните вируси. Той се пренася чрез кашлица и кихане, урина, слюнка, при полов акт, във вид на майчино-фетална инфекция през плацентата, в редки случаи – и при кръвопреливане и трансплантация на органи.


5. Инфекциозна мононуклеоза
Вирусът на Епщайн-бар (EBV) е поредният силно заразен врус от групата на херпесните вируси. Предава се по въздушно капков път, известен е като „вирусът на целувката“.


6. ХИВ
Вирусът, причиняващ СПИН е високо контагиозен, а трансмисията става чрез непредпазен полов акт – вагинален, анален и орален. Друг начин е чрез заразена кръв – при наркомани, използващи общи игли или нещастни случаи с медицински персонал, както и от майката на детето по време на бременност.


7. Стрептококова ангина
Поредната въздушно-капкова инфекция, в която бактерията използва секретите на дихателната система и слюнкта в търсене на нови жертви.


8. Хепатит В
Вирусът на хепатит В се пренася по кръвен и полов път, при описаните вече при ХИВ обстятелства. Това е най-заразният вирус от групата на хепатитните вируси.


9. Хепатит С
Също силно заразен, той се предава основно по кръвен път и рядко по полов. Риск от заразяване са кръвопреливанията и хирургичните интервенции.


10. Папилома вирус
Известен още като HPV, това е една от най-заразните полово предавани болести.