Злоупотребата с медикаменти се определя като приемането на психоактивни средства в количества, които разрушават психическото и/или физическото здраве на индивида. Много често злоупотребата води до зависимост, която представлява импулсивно неконтролирано желание за получаване на удоволствие или комфорт от психотропно средство.

 

Най-тежката и разпространена зависимост е към опиоидите и по-специално към хероина. През 80-те години на миналия век в средни по големина градове, посещаващите спешни отделения за злоупотреба с хероин са били приблизително 40 000, а в средата на 90-те те достигат 75 000. Хероинът е сред най-предпочитаните опиоиди, поради бързо настъпващия и мощен ефект.


 

Морфинът е друг опиоид, който е често употребяван. Когато той се прилага контролирано като аналгетик при тежки болкови синдроми опасността от развитие на зависимост не е голяма. Възможно е след прекратяване на приема да се проявят някои елементи на физическа зависимост. Проблемът при опиодите е, че много бързо се развива толерантност към еуфоригенното действие, последвано от аналгетичния и седативния ефект. За това приемът на такива аналгетици се извършва само и единствено под строг лекарски контрол. При настъпване на толерантност дозата може да бъде увеличена от 50 до 100 пъти спрямо началната. Процентът на смъртните случаи след продължителен прием на опиоиди е висок, поради потискане на дишането.

 

Бензодиазепини и барбитурати. Техният основен ефект е седативно-сънотворен, анксиолитичен и противогърчов. Развитие на толерантност (необходимост от повишаване на дозата) към основните ефекти се наблюдава при всички бензодиазепини. Основните симптоми при развитие на зависимост са: тревожност, тремор, световъртеж. Симптомите на физическа зависимост са близки до тези при опиатна зависимост, главно нервност, тремор, загуба на апетит и понякога гърчове.

 

Абстинентния синдром се развива по-бавно и е с по-слаба интензивност при бензодиазепините в сравнение с барбитуратите. Проблемът при злоупотреба с бензодиазепини и барбитурати не е психологическата зависимост, както е при хероина, а абстинентните прояви на физическата зависимост, които затрудняват пациентите да спрат приема им. Основните прояви на абстиненция след използване на умерени дози бензодиазепини са: възбуденост и тревожност, повишена чувствителност към звук и светлина, парестезии, мускулни крампи, разстройства на съня и т.н.