Симптомът жълтеница се характеризира с жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците. То е резултат от отлагането на билирубин в тъканите, вследствие на което серумният билирубин достига ниво над 34 µmol/L.

 

Сама по себе си жълтеницата представлява нарушен билирубинов метаболизъм. Жълтеницата е водещ симптом, макар и късен, при болестите на черния дроб, жлъчните пътища и при много придобити и вродени нарушения в обмяната на билирубина.


 

В зависимост от нарушенията в метаболизма на билирубина се различават прехепатална (хемолитична), хепатална (паренхимна) и постхепатална (обструктивна) жълтеница:

  • Най-често прехепаталната жълтеница се наблюдава при повишено производство на билирубин. Такова състояние настъпва при масивни хемолизи, след големи кръвоизливи в тъканите или след хеморагични инфаркти. Най-често при масивни хемолизи жълтеницата е слабо изразена. В урината липсва билирубин, но нивото на уробилиногена е повишено.
  • Хепатална жълтеница. Основното увреждане на чернодробния паренхим се изразява с нарушената екскреция на конюгирания билирубин в жлъчката. В резултат на това в урината има наличие на билирубин. Нивото на уробилиногена в урината е повишено.

 

NEWS_MORE_BOX

 

  • Постхепатална жълтеница. Дължи се на нарушена проходимост на жлъчните пътища. В резултат на това жлъчката се задържа. Развива се състояние на холестаза. Последната се разделя на интра- (наблюдава се при вирусни хепатити и възпаление на жлъчните каналчета) и екстрахепатална (наблюдава се при запушване на големи жлъчни пътища - камъни, кисти и съседни тумори).

 

Проучвания сочат, че причината за жълтеница у млади хора ( под 30 години) в по-голяма степен се дължи на вирусен хепатит, а останалата част на хемолитични или токсични причини. Причините за жълтеница при възрастни лица (над 60 годишна възраст) са най-често неопластични процеси, хроничен хепатит или чернодробна цироза.