Освен орални железни продукти, за лечение на анемия се използват и инжекционни. Те са соли на тривалентното желязо, които се прилагат инжекционно и са алтернатива на оралните лекарства.

 

Показани са и са алтернатива на оралните лекарства за лечение на анемия. Използват се предимно при пациенти с малабсорбця след операция на червата. Интрамускулното има въвеждане крие риск от локални реакции. Интравенозното въвеждане може да причини анафилактичен шок (0,2 – 0,3% от случаите). Това налага строго прецизиране на индикациите за инжекционно приложение.


 

Нежеланите ефекти на неорганичните желязосъдържащи лекарства се проявяват в 10 – 40% от случаите най-често около един час след перорален прием и веднага след инжекционно въвеждане. Те са дозозависими и се изразяват в следното:

 

  • Локален дразнещ ефект върху стомашно-чревната мукоза, който се проявява с гадене, повръщане и болки в стомаха. Високата разтворимост на двувалентните йонни соли обуславя висока локална концентрация, при което се създават условия за директно увреждане на епителните клетки – възниква локално възпаление и е възможно да се образува разраняване на мястото на освобождаването им в стомаха или червата. 
  • Променен мотилитет на стомашно-чревния тракт (без да има отчетлива връзка между доза и ефект) с клиничните прояви на констипация и стомашен дискомфорт.
  • При лечение с желязосъдържащи продукти съществува риск от възникване на алергична реакция (особено при пациенти със свръхчувствителност към албумини), която настъпва веднага след интравенозно въвеждане и по-бавно след перорален прием.
  • Терапията с железни продукти може да е причина за тъмно оцветяване на зъбите при около 30% от децата и почти винаги се наблюдава тъмно оцветяване на фекалиите.

 

Органични железни соли. Според съвременната биофармация проблемните лекарства, които имат локален дразнещ или увреждащ ефект (нестероидни противовъзпалителни, железни соли и др.) могат да бъдат моделирани като лекарствена система с отстранени или силно намалени нежелани лекарствени реакции. Лекарствената система се разглежда като структурна единица, обновяваща лекарственото вещество и лекарствената форма. Тя се отличава с нови физикохимични и фармакокинетични свойства, които създават редица полезни ефекти – повишена разтворимост и постепенно освобождаване.