Тази година Световния ден на сърцето е посветен на сърдечната недостатъчност.

 

Сърдечносъдовите заболявания са най-честата причина за преждевременна смърт. Над 90% от смъртните случаи в света и повече от 50% в Европа са резултат от тях. България не прави изключение от негативната статистика и 65% от общата смъртност на населението се причинява от сърдечносъдови заболявания.


 

Инфарктът на миокардата става причина за смъртните случаи при все повече мъже в активна възраст. Възходяща е тенденцията и при смъртните случаи, причинени от мозъчносъдова болест. През последните години хипертоничната болест започва все по-рано и се наблюдава “подмладяване” на заболяването.

 

Сърдечносъдовата система е подложена на непрекъснато въздействие на различни рискови фактори, които увреждат сърцето и кръвоносните съдове и често имат фатални последствия.

 

Необратими рискови фактори за сърдечносъдови зъболявания са напредването на възрастта, мъжкият пол, наследствената предразположеност. Обратими рискови фактори са тютюнопушенето, липидните нарушения, затлъстяването, особено когато е свързано с голяма коремна обиколка, високото кръвно налягане, липсата на физическа активност, високата кръвна захар или диабет, психологическият стрес.

 

Друга причина за развитието на сърдечносъдови заболявания в съвременния свят е замърсеният въздух, който дишаме. Мръсният въздух може да бъде достатъчен стресов фактор, водещ до инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност и смърт.

 

Повечето от обратимите фактори се повлияват от храненето. Променяйки модела си на хранене, можем да намалим съществено вероятността от сърдечносъдови заболявания. Високият прием на животински мазнини е свързан с повишаване нивата на общия и „лошия“ холестерол, докато растителните мазнини и мазнините на рибата могат да намалят общия и „лошия“ холестерол в кръвта. Растителните храни от друга страна съдържат влакнини, които помагат за изхвърлянето на холестерола от организма.

 

Рискът от сърдечносъдови заболявания може да се намали чрез включването на повече зеленчуци и плодове, зърнени и бобови храни, ядки и семена в менюто. Препоръчително е млякото и млечните храни да бъдат с ниска масленост, а консумацията на сол да се ограничи до 5 г на ден. Важно е да се приема предимно домашно приготвена храна и да се избягват полуфабрикатите, захарните изделия, тестените храни и подсладените напитки. Консумацията на животински мазнини е добре да се ограничи и да се избягва приема на голямо количество храна предимно вечер.

 

Няколко лесни начина да помогнете на сърцето си:

Нужни са не по-малко от 8 часа сън на денонощие. Това помага за намаляване на кръвното налягане и ускорява метаболизма. Редовните умерени физически натоварвания са в основата на профилактиката на сърдечносъдови заболявания. Необходимата физическа активност за зрели хора включва движение или спортуване 30 минути на ден 5 пъти в седмицата. Не е задължително да е аеробика или фитнес, може да е под формата на разходка в парка, изкачване на стълби или ходене пеша, вместо да се използва градския транспорт. Техники за преодоляване на стреса като медитация, йога и хоби също се отразяват много благоприятно на сърдечно-съдовата система.

 

Редовните профилактични прегледи при личния лекар и своевременни консултации със специалисти (кардиолог, ендокринолог, диетолог, психолог) при необходимост и контрол на стойностите на артериалното кръвно налягане, кръвната захар и общия холестерол имат важна роля в ранното откриване на сърдечносъдовите заболявания и тяхното лечение.