В областта на здравеопазването съществува интензивен спор за това как да се третира лекарският труд: трябва ли медицинските услуги да се понятизират като стока, подвластна на изискванията на пазара, или пък като специален вид дейност, изолирана от пазарните сили и мотива на печалбата?

 

Здравеопазването като право


Според Световната здравна организация здравеопазването е основно човешко право. Това означава, че всеки трябва да има достъп до здравни услуги, където и когато се нуждае от тях, без финансовото му положение да се превръща в пречка. Правото на здравно осигуряване е уредено в чл. 52, ал. 1 от Българската конституция, съгласно който гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

 

Ако здравеопазването е право, какво право е то?

Философите и теоретиците в сферата на политиката правят разлика между две категории права. Едните са позитивни, другите – негативни. Позитивните права налагат задължение на останалите да действат по определен начин спрямо нас. Например правото на социално подпомагане налага на правителството да предоставя определен тип услуги спрямо гражданите си, като изпълнението на това задължение е свързано с увеличаване на държавните разходи, а последното - с парите на данъкоплатците.

 

От друга страна, негативните права налагат на останалите задължението да се въздържат от определени действия, да кажем намеса в частната собственост или свободната реч на гражданите. В този ред на мисли, свободата от робство, свободата от насилие и свободата на вероизповедание отново спадат към същата категория.

 

Имайки предвид направеното разграничение, здравеопазването, както е дефинирано от Световната здравна организация и Българската конституция, представлява позитивно право.

 

Когато позитивните и негативните права се сблъскат

На социално равнище, тези две категории често са несъвместими: не можем едновременно да имаме правото да сме свободни, докато бъдем принуждавани да работим за други. В медицината позитивните права на пациентите могат да се сблъскат с негативните права на лекарите. Най-отчетливи са противоречивите клинични практики като абортите и евтаназията, с оглед на които поне част от медицинските специалисти биха имали съображения от морален, философски или религиозен характер.

 

Въпреки това позитивните права все още намират място в здравеопазването и могат да бъдат изградени върху негативните: например право на медицинска помощ в случай на здравно осигуряване.

 

Здравеопазването като услуга

Някои теоретици не са склонни да третират здравеопазването като позитивно право. Ето защо:

 

Ако имате право да получите нещо, някой друг трябва да ви го предостави. Но ако никой не е предоставил парите и услугите си доброволно, тогава позитивното право на здравеопазване задължава определена група хора да предоставят своя капитал и труд против волята си. Това означава, че гражданите имат право върху чуждия труд, което се гледа от критиците на публично финансираното здравеопазване като на неморален акт. По аналогия, независимо колко се нуждаем от хляб, не би трябвало да притежаваме право върху труда на пекарите.

 

Като алтернатива, предлага се здравеопазването да се приеме за нерегулирана от правителството услуга: лекарите следва да практикуват професията си на пазарен и/или доброволен принцип. За да се направи стоката по-евтина и по-добра, твърдят поддръжниците на пазарния принцип, са необходими два елемента, които правителството възпрепятства: стимулиране на печалбата и свобода на труда.

 

Няма безплатен обяд

Според чл. 52, ал. 2 от Конституцията на България, „Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.“ С други думи, гарантирането на позитивното право на здравеопазване не е безплатно.

 

Ефект на изтласкването

Като допълнение, съществуването на подобни наредби (чл. 52, ал. 2) често се превръща в аргумент от репертоара на критиците, които обвиняват правителството, че има монопол като платец (т.е. субсидира здравното обслужване и регулира предлагането му) и поемайки тази роля, то взима повечето решения какви видове здравни грижи са на разположение.

 

Например, през октомври 2017 г. Националната здравна служба на Великобритания (NHS), която предлага социализирано здравеопазване, обяви, че пушачите и хората с наднормено тегло няма да получават неспешна хирургична намеса, докато не променят навиците си и не намалят теглото си. На морално ниво, подобни практики, базирани на политически изчисления, поставят въпроса доколко позитивното право на здравеопазване е основно човешко право, както твърди Световната здравна организация, и доколко е политическо такова.

 

От икономическа гледна точка, хората не могат да напуснат системата лесно, тъй като частната медицина във Великобритания е малка пазарна ниша, а и поради тази причина - скъпа алтернатива, заради т.нар. ефект на изтласкването (crowding out effect): засиленото участие на правителството в сектор на пазарната икономика значително се отразява върху останалата част от пазара, било от страна на предлагането, било от страна на търсенето.

 

За и против

Критиците на публично финансираното здравеопазване посочват, че то води до по-високи разходи, неефективност, прекалено много бюрокрация, по-продължително чакане за някои медицински грижи, както и до отричане на грижи за някои индивиди.

 

Скептиците твърдят, че продажбата на здравни грижи е застрашена от несправедливи и неефективни системи, при които по-бедните хора не могат да си позволят превантивна грижа. Не на последно място, пациентът (купувачът на здравни грижи) рядко притежава нужното знание, за да вземе самостоятелно и разумно решение.