В сезона на респираторните вирусни инфекции циркулират редица вируси, които стават повод за епидемична обстановка и често отсъствие както на учещи, така и на работещите.


Заушката е инфекция, която се характеризира със сезонност основно – месеците март и април. Заушка или наричано още епидемичен паротит е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с доброкачествено засягане на околоушната жлеза и възможност за засягане на други екзокринни жлези (панкреас, яйчници, тестиси). Причинител на заболяването е паротитният вирус.


Източник на инфекцията е болен или човек с нетипично или безсимптомно протичане. Механизмът на предаване на инфекцията е въздушно-капков – излъчване чрез слюнката при говор, кихане или кашляне, както и заразяване по контактно-битов механизъм. Заушката е заразно заболяване, към което хората са силно възприемчиви. Имунитетът след прекарана инфекция е пожизнен.



Инкубационният период на заболяването е 12-35 дни. След неговото изтичане настъпва влошаване в общото състояние, покачване на температурата. Децата могат да се оплакват от наличието на шум и болки в ушите. Околоушните жлези отичат, стават болезнени. Най-често засягането е едностранно и след няколко дни се засяга и възпалява и другата жлеза. Обратно развитие настъпва на 4-5 ден с нормализиране на температурата и спадане на отока.


Диагнозата се поставя въз основа на клиничните симптоми, епидемиологичната анамнеза за контакт с болен от заушка и данни за налични или пропуснати имунизации в миналото. Потвърждаване на паротита се прави след вирусологично изследване.


Серологична диагноза се поставя след изследване на двойни серумни проби, които се вземат в първите дни след началото на заболяването и повторно след 2-4 седмици от вземането на първата проба. Диагностиката се провежда по метода ELISA. Търсят се вирус-специфични антитела – от клас IgM и IgG. Четирикратното нарастване на титъра на антитела от клас IgG  във втората изследвана проба се приема за диагностично значим. За целта е необходимо вземането на венозна кръв, от която се отделя серум, който се подлага на изследване. Даването на кръв може да стане по всяко време на деня и е независимо от прием на храна или вода.


NEWS_MORE_BOX


Етиологична диагноза може да се постави и чрез доказване на специфична за вируса РНК, екстрахирана от клинични материали на болен. Изследването се осъществява чрез  real time PCR-диагностика. Вирусът може да се изолира от слюнката на пациенти в острия стадий на инфекцията.


Антителата от клас IgM са налични в ранната фаза на инфекцията. След тяхната поява се бележи края на виремията – изчезване на вирусите от кръвта на болния. Постепенно в рамките на няколко седмици тяхното количество намалява, като паралелно с това се появяват антитела от клас IgG, които се откриват пожизнено и осигуряват трайния имунитет срещу повторно заразяване.


Първите специфични антитела от клас  IgA се появяват в слюнката на петия ден от началото на заболяването. А до края на първата седмица се откриват антитела от клас IgG, които достигат своя максимум през 3-4 седмица от началото на боледуването.


От кръвната картина се наблюдават промени, които са характерни за вирусни инфекции – намалено или нормално количество на левкоцити, с увеличено количество на лимфоцитите – лимфоцитоза. Скоростта на утаяване на еритроцитите – СУЕ е непроменено. В повечето случаи е повишено количеството на серумната и слюнчената алфа-амилаза.


При засягане на тестисите или панкреаса е налице съответната симптоматика в засегнатата област – болка, оток, влошаване на общото състояние, което се съпровожда с повторно покачване на телесната температура. При остър панкреатит се установява повишаване на левкоцитите, както и нивото на алфа-амилазата в серум и урина.
Профилактика на заболяването в нашата страна се провежда с тривалентната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, която се провежда в два приема на 13-месечна възраст и на 12 години.


Болните от заушка подлежат на минимум 9-дневна изолация в домашни условия или инфекциозно отделение.