Аритмията е състояние, характеризиращо се с нарушение на нормалната ритъмна активност на сърдечната дейност. Причините за неговото възникване могат да бъдат свързани както с нарушение в зараждането на сърдечния импулс, така и с неговото провеждане по съответните пътища в сърдечния мускул.

 

Нормално зараждането на сърдечният импулс се осъществява в синусовия или синоатриалния възел, който се намира в мястото на вливане на горната вена кава в горната част на дясното предсърдие. След това импулсът се разпространява в съседните клетки, достигайки до атриовентрикуларния възел, намиращ се на границата с камерните кухини. По-нататък възбуждането се разпространява по снопчетата на Хис и влакната на Пуркиние, като импулсът обхваща едновременно и двете камери и междукамерната преграда.


 

Кога възникват ритъмните нарушения?

Нормално сърдечната честота се движи в рамките на 60 до 100 удара в минута. По-бавна сърдечна дейност се отчита при млади хора, особено при атлети, както и по време на сън. Ускорена сърдечна дейност от своя страна – т.нар. синусова тахикардия възниква по време на физическа активност, заболяване, емоционално напрежение и други и се дължи на симпатикомедиирано отделяне на катехоламини в кръвообращението. Леко ускоряване на сърдечния ритъм се наблюдава и по време на вдишване, последвано от забавяне на сърдечната дейност по време на издишване – т.нар. дихателна синусова аритмия.

 

Практически всяко сърдечно заболяване, свързано с аномалия или нарушение в сърдечната структура или функция може да доведе до появата на ритъмно нарушение. Наличието на някои електролитни нарушения – промени в количеството на калий и магнезий, хипоксия, хормонални нарушения – напр. хипер- или хипотироидизъм, злоупотребата с алкохол, кофеин, наркотици и други субстанции, също могат да станат причина за възникването на ритъмно нарушение.

 

Кои са основните механизми на възникване на неритмичната сърдечна дейност?

Два са основните механизма, по които възниква нерегулярната активност на сърцето – ре-ентри механизъм и автоматизъм. При ре-ентри механизма сърдечният импулс достига до увредена зона на миокарда, която е рефрактерна на стимули и затова се провежда по алтернативен път, заобикаляйки тази зона. През това време увреденият участък е възстановил своята проводимост и импулсът преминава през него ретроградно, т.е се връща обратно. По този начин се оформя кръжащо възбуждане на електрическата активност. При механизма на автоматия най-често се касае за възникването на зона извън синусовия възел, където се заражда сърдечния импулс – т.нар. ектопична зона.

 

Ритъмните нарушения се делят основно на брадиаритмии – с ниска сърдечна честота и тахиаритмии – с висока сърдечна честота. От своя страна, в зависимост от мястото на тяхното възникване, се разделят на надкамерни и камерни аритмии.

 

Кои са основните групи медикаменти, повлияващи ритъмните нарушения?

Най-широко разпространена е класификацията на антиаритмичните средства според ефектите върху сърдечната възбудна и проводна система:

  • Мембраностабилизиращи средства:
    •  Клас 1а – хинидиноподобни – хинидин, дизопирамид, прокаинамид. По-голямата част от тях повлияват както камерни, така и надкамерни тахикардии. Те увеличават продължителността на акционния потенциал и крият риск от възникването на полиморфна камерна техикардия при неправилно дозиране;
    •  Клас 1б – лидокаиноподобни – лидокаин, мексилетин, фенитоин. Повлияват главно камерни тахиаритмии. Лидокаинът се използва за овладяване на камерна екстрасистолия и камерна тахикардия, придружаващи острия миокарден инфаркт;
    •  Клас 1с – пропафенон и др. Използват се основно при камерни тахиаритмии;
  • Бета-блокери – селективни и неселективни – есмолол, пропранолол и др. Използват се както при надкамерни, така и при камерни тахиаритмии;
  • Амиодароноподобни лекарства – амиодарон, соталол и др. Ефективни са и при надкамерни и камерни тахиаритмии;
  • Калциеви антагонисти – верапамил, дилтиазем. Забавят проводимостта в атриовентрикуларния възел и се използват при надкамерни тахиаритмии – напр. предсърдна екстрасистолия, придружаваща ангинозна болка и др.

 

При брадиаритмии се използват адреномиметици – изопреналин, орципреналин, ефедрин, атропин. При наличието на електролитни нарушения е показано вливането на калиеви и/или магнезиеви соли.

 

Сърдечните гликозиди – дигоксин и дигитоксин са показани при лечение на предсърдно трептене и мъждене.

 

NEWS_MORE_BOX

 

При сърдечен арест – внезапно спиране на сърцето е показано използването на електрическа дефибрилация, а при липса на ефект инжектирането на адреналин и калциев хлорид или калциев глюконат, разредени с физиологичен разтвор.

 

При някои тахиаритмии – предсърдно мъждене и трептене и камерни тахикардии е възможно извършването на катетърна радиофреквентна аблация, чрез която се предизвиква коагулационна некроза и се унищожава увредената зона, отговорна за възникването на сърдечната тахикардия.

 

В някои случаи се налага поставянето на пейсмейкър или имплантирането на кардиовертер дефибрилатор.

 

В повечето случаи преди пристъпването към медикаментозна терапия се цели отстраняване на факторите, допринасящи за поддържането на ритъмното нарушение – хипоксия, ацидоза, електролитни нарушения, тиреотоксикоза, злоупотреба с алкохол, кафе, цигари, психическо и физическо пренапрежение, преяждане, метеоризъм, затлъстяване и др.