Алфа, бета и гама вариантите носят мутация на спайк протеина на позиция 501 - N501Y, което е свързано с по-ефективно взаимодействие с нашия клетъчен рецептор ACE2. (Защо вариантите на COVID-19 стават по-опасни? | Puls.bg)

 

В случая на варианта  Делта, мутацията P681R в мястото на разцепване на фурина изглежда позволява по-ефективно активиране на спайк протеина.


 

Това е така, защото спайк протеинът става активен само когато се разреже на 2 части. С тази мутация ще се генерира по-голям дял от „активираните“ вируси.

 

Ускореното разпространение на варианти като Алфа и след това Делта вероятно е допринесло за поставянето на много страни в напрегната ситуация.

 

Това обаче не е първият път, когато епидемията става по-опасна: грипната пандемия през 1918 г. стана свидетел на втора вълна, която беше шест пъти по-смъртоносна от първата.

 

По-малко ефективен имунитет към различните варианти: случаят с варианта Mю

 

В зависимост от патогените може да се наложи актуализиране на ваксините. За някои вируси като морбили и жълта треска първоначалните ваксини все още са валидни.

 

От друга страна, ваксината срещу грип трябва да се актуализира регулярно.

 

Проблемът с бягството от имунитета възниква особено, когато вирусът се отдалечи достатъчно от първоначалния вариант.

 

Такъв е и случаят с бета или делта варианта, например, които съдържат много мутации, но не достатъчно, за да избегнат напълно имунния отговор.

 

Имунитетът, генериран след естествена експозиция или от ваксини, изглежда е насочен към няколко области на спайк протеина, наред с други.

 

По този начин антителата могат да разпознават различни региони на спайк протеина и следователно все още имат способността да го блокират, дори ако някои части са мутирали.

 

Накратко, антителата продължават да неутрализират вируса и днес, но това се следи активно за нови варианти.

 

Според последните изявления на СЗО, вариантът Мю, изглежда има дървовидна структура от мутации, които му дават по-голям капацитет за избягване на имунитета.

 

Предварителните данни, представени на работната група за еволюция на вируса, показват намаляване на неутрализиращия капацитет на реконвалесцентните и ваксинираните серуми, каза СЗО в своя епидемиологичен доклад от 31 август.

 

Според предварителните проучвания вариантът Мю може да има прилики с бета варианта, но това остава да бъде потвърдено, се добавя в доклада на СЗО.

 

Това са два варианта, към които лабораториите да се насочат, въпреки че изглеждат по-малко заразни.

 

Има подозрителни становища, защото е установено в друг контекст да се намалява неутрализирането от антитела, но знаем, че Мю вариантът не е вариант, който ще намали ефикасността на ваксината или естествения имунитет до нула, обяснява Етиен Симон-Лориер.

 

Като се има предвид толкова ускореното предаване на Делта, в крайна сметка това остава по-тревожно от Мю, с изключение на страните, при които се дължат по-голямата част от случаите на Мю като Колумбия или Еквадор, добавя той.

 

Няколко лаборатории вече са започнали работа по актуализирането на своята ваксина, по-специално за да може тя да остане ефективна срещу вариантите Aлфа, Бета, Делта или Гама.

 

Последните, съответно открити в Южна Африка и Бразилия, са свързани с бягство от някои от антителата, например, поради тяхната E484K мутация в спайк протеина.

 

Следователно приоритетът е справедливото разпределение на ваксините в света, потвърждава вирусологът от Институт Пастьор. 

 

Дозите отиват в страни, където ваксинационният обхват за момента е все още нисък: по-специално Африка, Южна Америка, Южна или Югоизточна Азия.

 

Колкото повече хора са имунизирани, толкова повече ще се ограничи разпространението на вируса и следователно риска от случайни мутации, които може би един ден биха могли да генерират вариант, който напълно би избягал от имунния отговор, независимо дали е след ваксинация или след инфекция.

 

Какво знаем за новия коронавирус вариант Омикрон? | Puls.bg

 

Източници:

www.science-et-vie.com

https://doi.org/10.1038/s41586-021-03777-9

https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(21)01290-3/fulltext