Първото нещо, което трябва да запомним, е първоначалната цел на ваксината срещу коронавирус.
Последната е предназначена да стимулира производството на антитела, които могат да намалят предаването и да доведат до стаден имунитет.
Но това е било преди появата на варианти, които са нарушили ефективността на серумите.
Оттогава РНК ваксините значително намаляват предаването, но не го отменят напълно.
Колкото до тежките форми на заболяването, изглежда, че ваксините осигуряват добра защита.
Как се активира имунитетът за справяне с вируса?
При ваксинация или заразяване, или и двете, ние изграждаме имунитет.
Ако отново влезем в контакт с патогена, тялото ни ще го разпознае и ще се защити.
Тази защита протича на два етапа:
- Антителата предотвратяват навлизането на вируса
Вирусът се предава през дихателните пътища.
Когато го вдишваме, неутрализиращите антитела, присъстващи в носната лигавица, са първата защитна линия, която предотвратява навлизането и размножаването на вируса в клетките.
Въпреки това, ако тези антитела са недостатъчни, вирусните частици все пак успяват да навлязат в тях.
- Имунната памет унищожава заразените клетки
Навлизането на патогена в клетките на горните дихателни пътища активира втора защитна линия: клетките на имунитета и молекулите.
Ако вирусът се е разпространил в организма, тяхната роля е да унищожават заразените клетки.
Този механизъм задейства активирането на така наречените клетки на имунната памет, които ще се активират отново, ако тялото отново срещне този патоген.
Целта на ваксинацията е именно да активира тази имунна памет.
Всички тези механизми осигуряват ефективен отговор за разпознаване и предотвратяване на навлизането на вируса и неговата пролиферация.
Прогресирането на вируса зависи от количеството антитела
Ако няма повече антитела, които да блокират навлизането на вируса в горните дихателни пътища, вирусът може да навлиза в организма, като заразява и се реплицира в клетките.
Целта на бустерната доза е по този начин да се обучи отново организма да разпознава вируса чрез реактивиране на цялата каскада. Един вид имунен "тласък".
Въпреки това, ваксината не предизвиква толкова ефективен отговор при всички и дългосрочният имунитет варира при различните хора поради генетично разнообразие.
Някои синтезират големи количества антитела, които могат да останат стабилни в продължение на няколко месеца, докато други отделят много малко и броят им ще намалее бързо.
Друг фактор в променливостта на имунния отговор се дължи на способността на вируса да еволюира чрез мутация или чрез рекомбиниране.
Вирусни мутации
SARS-CoV-2 е вирус, който се възпроизвежда чрез копиране на генома му, съставен РНК.
Понякога обаче се случва да възникнат грешки при копиране или с други думи, мутации, които са напълно случайни.
В някои случаи, те правят вируса по-малко функционален и в крайна сметка той изчезва.
Но в други, те го правят по-преносим и/или способен да се размножава по-бързо. Това се е случило с вариантите Алфа, Делта и Омикрон.
Спайк протеинът
Много от тези мутации се появяват в спайк протеина на вируса.
Този протеин му позволява да проникне в човешките клетки.
В един протеин откриваме 1300 аминокиселини и неутрализиращите антитела разпознават специфично всяка аминокиселина.
Когато възникне мутация върху една от тези 1300 аминокиселини, произведените от нас антитела вече не ги разпознават, обяснява вирусологът Милен Олиастро.
Колкото повече мутации има, толкова по-малко антителата ще разпознаят вируса.
Някои варианти се отклоняват много от оригиналния вариант - като Омикрон, който има над 30 мутации в спайк протеина, като така успяват да заобиколят първата защита, съставена от неутрализиращи антитела.
След като се премине първата бариера, вирусът може да продължи да заразява клетките.
Ето как човек може да се зарази с вариант на коронавирус, въпреки че е ваксиниран.
Защо ваксината срещу SARS-CoV-2 не предпазва от заразяване?
Отговорът се крие в структурата на вируса, но все още има много неизвестни.
При SARS-CoV-2 много мутации се натрупват в региона, към който е насочена ваксината – спайк протеина.
Това прави вируса по-устойчив на имунитет след инфекция или след ваксинация.
С други думи, заразяването с вируса за първи път или ваксинирането не пречи на човек да се зарази отново.
В наш интерес е да намалим циркулацията на вируса, така че да натрупа възможно най-малко мутации и имунитетът ни да остане жизнеспособен за по-дълго.
Източници:
https://www.science-et-vie.com/corps-et-sante/covid-pourquoi-le-vaccin-n-empeche-pas-la-contamination-66057
https://assets.publishing.service.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/1043807/technical-briefing-33.pdf
