Съмненията на широката общественост...

Ваксините са чувствителна тема. Непренебрежимо основание за тази чувствителност е самият факт, че преобладаващата част от имунизациите всъщност касаят нашите собствени деца. Като допълнение към това, положението, че приходите за научни изследвания почти неизбежно се влияят от икономически сили (в частност, частни и правителствени агенции, финансиращи научните звена), поражда обществено притеснение, че учените работят в полза на корпоративните печалби за сметка на ценности като истината и благосъстоянието на обществото. Поради тази, а и поради редица други причини, пътят към научен консенсус и прогрес е често мъчителен и криволичещ, ето защо обикновено остава неразбран както от законодателите, така и от „широката общественост“.

 


Как да успокоим напрежението?

Именно защото ваксинациите са чувствителна тема, към нея следва да се подхожда внимателно и информирано. Дали обаче успокояването на естествените притеснения у родителя би трябвало да влиза в компетенциите на един практикуващ лекар, или това е просто лукс, на който само можем да се надяваме, остава отворен въпрос. Едно е сигурно: нито вярата в магическите лечебни сили на ваксините, нито дезинформацията, паниката и конспиративните теории ще помогнат на някого. Ето защо вместо за дискредитиране на ваксините по принцип (нещо, за което няма научна база), тези, които се притесняват от странични ефекти, ниска ефективност и други проблеми, би трябвало да изискват повече информация и повече изследвания, които да подобрят разбирането ни относно болестта, нейната прогресия, имунните отговори и съответните механизми.

 

Защо хората, имунизирани против грип, боледуват от вируса?

Понеже грипният сезон настъпва, нека се обърнем към един належал проблем. Често чуваме истории относно хора, получили ваксината против грип, които въпреки това се разболяват. И все пак лекарите продължават да настояват, че ваксината е важна, дори животоспасяваща. Преди обаче да си помислим, че хората, които се имунизират против грип, са наивни, добре е да се запознаем с няколко възможни обяснения.

 

  • Ваксината не е имала време да осигури пълна имунизация:

Възможно ли е ваксината да ни е заразила? Отговорът е отрицателен, тъй като ваксината не се произвежда на базата на живи патогени. С други думи, вирусът във ваксината е бил убит (или инактивиран, както още се казва). След като обаче получите ваксината против грип, ще отнеме до две седмици тялото ви да развие антитела, които да ви осигуряват защита.

 

Важно е да запомните, че през този период все още сте уязвими и не сте свободни от навици като поддържането на добра хигиена, прием на витамини и избягване - по възможност - на места, които предразполагат към инфекция с вируса.

 

NB: Съществува и назална ваксина срещу грип, която съдържа жив, но атенюиран (отслабен) вирус. Въпреки че обикновено причинява леки симптоми, за всеки случай хората със слаба имунна система следва да я избягват. 

 

  • Болестта прилича на грип, но не е грип:

 

Острият вирусен назофарингит, познат най-вече като настинка, е едно от най-често срещащите се вирусни заболявания. Неговите симптоми приличат на грипните, поради което е добре човек да се запознае с тях, за да може да ги различава. Въпреки че настинката е повече от досадна, симптомите й – за разлика от тези при грип – са рядко сериозни.

 

Други болести, срещу които не помага, но могат да бъдат сбъркани с грип, са пневмония, бронхит и гастроентерит (който често се нарича "стомашен грип", въпреки че не е свързан с грипа).

 

  • Правилният щам не е включен във ваксината:

Ваксината против грип осигурява защита срещу специфичния щам, който изследователите са предвидили, че ще причинява заболяване от грип най-често в съответния сезон. За съжаление, това не осигурява покритие на всички възможни щамове, тъй като вирусът мутира и се променя всяка година, а учените, въпреки образованите си предположения, не са застраховани от някои грешки. Поради тази причина се препоръчва имунизациите да се извършват всяка година, но те не гарантират, че човек не може да се зарази с непокрит щам.

 

  • Защитата невинаги е ефективна 100%:

Пациентите могат да се откажат от ваксината, защото смятат, че не е достатъчно ефективна. Въпреки че според някои данни, публикувани от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (националният институт за обществено здравеопазване на Съединените щати), през изминалата година ваксината е била ефективна само 48% процента, учените са сигурни, че ефикасността й расте с времето. Но дори с оглед на съответния процент, данните сочат, че е по-малко вероятно човек да развие сериозни усложнения от грип, ако ваксината е поставена.

 

  • На 65-годишна възраст сте или повече:

Възрастта е съществен фактор за ефикасността на ваксината, тъй като имунната система отслабва след определено време. За хора над 65-годишна възраст се предлагат по-високи дози, които да осигурят по-добър имунен отговор и следователно по-добра защита в тази възрастова група.

 

  • И все пак: има ли странични ефекти?

Въпреки че, както споменахме, самата имунизация не причинява грип, възможно е да се получи раздразнение на мястото, където ваксината е поставена. Това се дължи на реакция на имунната система, която позволява на тялото да произвежда защитни антитела, за да се пребори с истинския грипен вирус. Леките болки и дори треската също не се изключват. Това обаче не е грип – това е просто имунен отговор.

 

Някои хора се притесняват от Синдрома на Гилен-Баре (автоимунно възпалително заболяване на периферната нервна система), но общото положение е такова, че заболяването е твърде рядко, независимо дали е свързано с имунизация или с някой друг фактор, какъвто може да бъде бактерията Campylobacter jejuni.

 

  • Други притеснения: хетероложен протективен имунитет

Някои противници на ваксините срещу грип опират до т.нар. "хетероложен протективен имунитет". По дефиниция имунитетът работи в полза на тялото, а ваксините му помагат да се подготви за евентуалната среща със специфичен патоген. Противниците обаче твърдят, че ваксинацията може да има обратен ефект: докато програмира тялото да се бори срещу специфична група патогени, това става за сметка на борбата му с различни щамове и различни нашественици и съответно води до повишена имунопатология към нови инфекции.