В първата половина на февруари 2020 г. в Италия са регистрирани само 3 случая на COVID-19 при хора, пътували до Китай.


Малко по-късно, на 20 февруари 2020 г. е регистриран случай на 30 годишен мъж с тежка пневмония, причинена от SARS-CoV-2 (severe acute respiratory syndrome coronavirus 2) в Ломбардия, при когото е липсвала анамнеза за скрошни пътувания в чужбина.


През следващите 14 дни зачестяват случаите на критично болни пациенти с доказана коронавирус инфекция. На базата на тези събития и на напредналата картина на разпространение на заразата, се предполага, че вирусът циркулира в Италия още от януари 2020 г.



По същото време друг клъстер пациенти с COVID-19 се заформя във Венето. Оттогава случаите на заразени с коронавирус стремглаво нарастват, най-вече в Северна Италия. След Китай, Италия има най-голям брой случаи на COVID-19, както и доста голям брой регистрирани смъртни случаи на инфектирани.


В началото на епидемията Италианският Национален здравен институт (Istituto Superiore di Sanità [ISS]) събира данни за всички инфектирани във всички 19 региона и 2 автономни провинции.


Случаите на COVID-19 са идентифицирани с RT-PCR тест за SARS-COV-2. Смъртността се определя на базата на данни за всички починали лица, при които е доказана инфекция с коронавирус, разделена на общия брой пациенти, при които е доказан SARS-COV-2.


По данни от 17 март 2020 г. излиза, че смъртността от COVID-19 e 7,2% (1625 смъртни случая на 22512 заразени). Тези високи стойности може да се дължат на няколко причини.


1. причина се крие в демографските особености на италианската популация - 23% от италианците са на възраст над 65 години, а както знаем, COVID-19 протича по-тежко при по-възрастните хора.


Смъртността в Италия е много по-висока от тази в Китай, но след стратифициране по възрастови групи излиза, че смъртността в Италия при пациентите от 0 до 69 години е подобна на тази в Китай, но по-висока за Италия при хората над 70 години и особено при възрастните над 80-годишна възраст (случаите на COVID-19 при 90 годишни в Италия са доста n=687, докато такива случаи в Китай не са съобщени) и тази разлика е трудно да бъде обяснена.


Ето защо, демографските характеристики на Италия обясняват отчасти разликите в смъртността от COVID-19 на двете държави.


2. възможна причина за обявяването на толкова голям брой смъртни случаи от COVID-19 в Италия е свързана с дефиницията за “смърт, причинена от COVID-19”.

 

Една извадка на 355 починали с COVID-19 показва, че средната им възраст е 79,5 години, 117 (30%) са имали исхемична болест на сърцето, 72 ( 20,3%) са имали рак, 87 (24,5%) са имали предсърдно мъждене, 126 (35,5%) са имали захарен диабет, 24 (6,8%) са имали деменция, 34 (9,6%) са имали прекаран инсулт.

 

Излиза, че 0,8% не са имали придружаващи заболявания, 25,1% са имали само едно хронично заболяване, 25,6% са имали две заболявания, а 48,5% от починалите са имали 3 или повече придружаващи заболявания.

 

При починалите с COVID-19 заболяванията най-вероятно са утежнили хода на инфекцията, а при някои пациенти може би са довели до смъртния изход. 


Смята се, че дефиницията за смърт, пряко свързана с COVID-19 не е ясно определена. Заради това ISS преразглежда докладите на починалите с доказан COVID-19, за да бъдат изяснени точните причини за смърт при всеки един случай.


3. причина за разликата в смъртността на различните страни може би се крие в различните стратегии за тестване на населението.

 

Първоначалната стратегия на Италия е била да се тества голяма част от населението, но след 25 февруари Италианското здравно министерство решава значително да стесни обхвата на тестуване. Започва изследване само на тежко болните и хоспитализираните. Всички с леки симптоми, включително и контактни на доказано заразените, са с ограничен достъп до тестване. Тази стратегия също е довела до регистриране на по-висока смъртност, тъй като хората с много леки или никакви симптоми изобщо не са били тествани.


Страни като Южна Корея имат стратегии за по-широк обхват на тестване на популацията, като те отчитат и по-ниска смъртност от Италия.

 

Източници:

Onder G, Rezza G, Brusaferro S. Case-Fatality Rate and Characteristics of Patients Dying in Relation to COVID-19 in Italy. JAMA. Published online March 23, 2020. doi:10.1001/jama.2020.4683