Поддържането на здравословно тегло често е по-трудно, отколкото постигането му. В това се убеждават много хора, които преборват успешно затлъстяването, но в кратък срок след това връщат изгубените килограми. Състоянието е известно като йо-йо ефект и появата му има своето обяснение.

 

Дават го учени от университет във Вашингтон, които обобщават причините за честите колебания в теглото при хора, борещи се със затлъстяване. Според учените тези колебания са достатъчен повод затлъстяването да се разглежда и третира като хронично заболяване.


 

Проучването проследява апетита при хора, участвали в двугодишна програма за регулиране на теглото. Установено е, че подобни програми дават резултат и помагат за редуциране на излишните килограми, но ефектът е само временен. Учените отчитат, че бързото сваляне на повечко килограми променя секрецията на хормоните, повлияващи апетита, и води до почти постоянно усещане на глад след отслабването.

 

Според тяхното заключение ключът към трайния ефект от отслабването се крие в намирането на баланс между засиления апетит и хормоналния дисбаланс.

 

Данните сочат, че повечето хора със затлъстяване успяват да редуцират теглото си, подлагайки се на подобни програми. Едва 20% от тях обаче съумяват да задържат теглото си в желаните граници след ефикасното отслабване. Причините за това се крият в променящата се секреция на хормоните, регулиращи апетита, и по-специално на грелин – хормонът на глада.

 

Когато губим тегло, по чисто биологични механизми се повишава производството на грелин, който повишава апетита и глада. Това е еволюционно наложен механизъм, целящ да подсигури оцеляването ни. Хормонът се секретира у всеки, но в най-големи количества – у активно отслабващите. Този факт дава напълно логично обяснение за засиления им апетит след редуциране на теглото и показва защо то толкова бързо се възстановява.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Разбира се, йо-йо ефектът не е задължително наличен при всеки, отървал се от излишните килограми. Според учените успехът на някои трайно отслабнали хора се дължи преди всичко на воля и мотивация, но и на правилен подбор на храните, които консумират, за да заситят повишения си глад след отслабването.

 

Проучването на американските учени показва ясно особеностите на трудната борба със затлъстяването. По-важното обаче е, че то доказва директната връзка между храносмилателната, ендокринната и нервната система при човека.  И за пореден път потвърждава схващането, че разстройството на храниосмилателната система и развитието на затлъстяване може да повлияе още много системи в организма.

 

Това е причина учените да държат затлъстяването вече да се разглежда като хронично заболяване, налагащо по-строги терапевтични мерки. Според тях тази промяна в подхода към него ще помогне за постигане на по-трайни резултати при лечение  на затлъстяването в бъдеще.