Холестеролът е основна съставка на всяка клетка в човешкия организъм. Ролята му е есенциална за нормалното ни функциониране, участвайки в изграждането на клетъчните мембрани, както и влизайки в състава на жлъчните киселини. Незаменим е приносът му и в образуването на витамин Д, както и в продукцията на редица хормони в човешкото тяло.
Наред с благоприятните му функции обаче, на преден план изпъква и отрицателната му роля в липидообразуването, особено когато е в ексцесивно количество. Той седи в основата на възникване на атеросклерозата, състояние добре познато като първоизточник на редица нарушения в кардио-васкуларната система, в това число инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт, диабет и други. Именно при тези състояния, както и за първична профилактика, намират приложение статините – група лекарства, намаляващи образуването на холестерола.
Защо е нужен контрол на холестерола?
Холестеролът е мастноразтворимо съединение и като такова е практически неразтворимо в кръвта. Образува се както ендогенно – от черния дроб, така и се внася екзогенно – с храната. Пренася се в кръвта посредством образуване на комплекс с липопротеините. Излишъкът от холестерол се натрупва в съдовете, водейки до уплътняване на техните стени – т.нар. атеросклероза, което е предпоставка за последващото им запушване и ограничаване на кръвоснабдяването на засегнатия орган.
Две са основните фракции на холестерола, в зависимост от свойствата на образувания от тях в кръвта липопротеинов комплекс – т.нар. HDL и LDL.
HDL е наречен още „добрият” холестерол, защото той отговаря за преноса на холестерол от периферните тъкани към черния дроб. Чернодробният холестеролът се екскретира в жлъчката или се превръща в жлъчни киселини, участвайки в смилането на мазнините в тънките черва. По тази причина високото съдържание на HDL се свързва с намаляване на риска от развитие на атеросклероза.
LDL от друга страна е познат като „лош” холестерол, тъй като пренася холестерола от кръвта към черния дроб и периферните тъкани, спомагайки за неговото натрупване, когато е в голямо количество. Увеличеното количество LDL се свързва с повишен риск от възникването на атеросклеротични плаки и последващите усложнения. Високият общ холестерол и триглицериди също са рисков фактор за формирането на атеросклеротични плаки и ограничаване на органния кръвоток.
Каква е причината за високия холестерол?
На първо място стоят нерационалният хранителен режим, свързан с прием на наситени и трансмастни киселини, както и липсата или недостатъчната физическа активност. Повишане на холестерола може и вторично да се наблюдава при наличие на следните състояния:
- Диабет;
- Чернодробно или бъбречно заболяване;
- Поликистозна болест на яйчниците;
- Бременност или други състояния, свързани с промени в хормоналната функция;
- Хипотироидизъм;
- Някои лекарства – антиепилептични, антидепресанти, невролептици, инсулинови препарати, перорални антидиабетни лекарства, бета-блокери, кортикостероиди, анаболни средства, протеазни инхибитори.
Добре познато е и състоянието фамилна хиперхолестеролемия.
Как действат статините и какъв е техният прием?
Статините потискат ензим в черния дроб, отговорен за образуването на холестерола.Те понижават серумните нива на триглицеридите и повишават тези на HDL. Стимулират обратното развитие на вече сформирали се атероматозни плаки, както и пречат на руптурирането на последните, което би било предпоставка за последващо тромбообразуване.
Терапевтичният им ефект се наблюдава след 2 седмици, като е максимално изразен след четвъртата седмица. Препоръчително е приемането им вечер.
За какво трябва да внимаваме при прием на статини?
Статините потискат определени ензими в черния дроб, участващи в метаболизма на определени вещества и лекарства. Комбинираното им приложение с някои лекарства – някои видове антибиотици, протеазни инхибитори, противогъбични средства и др., може да потенцира изявата на нежелани лекарствени реакции – миалгия, миозит, рабдомиолиза или остра бъбречна недостатъчност. Затова е нужен периодичен контрол на чернодробните ензими, както и следене на функциите на бъбреците, нервната и мускулната система.
По-честите нежелани лекарстени реакции включват гастроинтестинални смущения, безсъние, отпадналост, обриви и др.
Лечението със статини е практически доживот, тъй като спирането им е свързано с повторно повишаване на серумните нива на холестерола.
