Интересен факт е, че сред животинските видове много рядко се проявяват признаци на алергия в естествени условия. Нещо повече - сред населението, живало през ХVIII век (откъдето се откриват повече данни за заболяемостта) алергии, и в частност поленозата са били много рядко явление. Първото описание на оплаквания, свързани с поленова непоносимост, е направено от Леонардо Боталус през 1660 г., който нарича състоянието „катар от рози”. През ХІХ-ти век описанията на състоянието зачестяват, но с изразен преваленс на по-богати и образовани лица.


Ситуацията се променя особено активно през втората половина на ХХ век, когато започват и сериозни епидемиологични проучвания върху разпространението на алергичните болести.


Честотата на алергичните болести и на поленозата в частност нараства стремително в рамките на последните няколко десетилетия, което показва влиянието на промените в околната среда, предизвикани от глобалните процеси на индустриализация, урбанизация и съответно замърсяване. Оказва се, че колкото е по-висок стандартът на дадена страна и колкото повече в нея се държи на опазване на околната среда и чистота на въздух, вода и храни, толкова по-стръмно нараства процентът на алергичните заболявания.



Това дава основание да се формулира т.нар. „хигиенна” хипотеза, според която подобрените условия на живот, по-добре изолираните жилища, по-малкият брой членове на домакинствата и съответно по-ниският риск от инфекции водят до промяна в баланса на имунните клетки, отговарящи за защитата на организма в посока на „алергичните” клетки за сметка на линеещите „противоинфекциозни” клетки. Някои от атмосферните замърсители (отработени автомобилни и индустриални газове и частици, които се адсорбират по повърхността на поленовите зрънца) допълнително улесняват придобиването на поленова свръхчувствителност.


С настъпването на пролетта се проявяват признаците на поленозата, която е класическо алергично заболяване, свързано с растителния цъфтеж, от което боледуват 15-20% от населението по света. Симптомите се проявяват в над 2/3 от случаите от носа, поради което състоянието се обозначава с популярното название сенна хрема.


Когато е засегната и лигавицата на очите, се появяват зачервяване и сълзене, придружени от чувство за попаднало в тях чуждо тяло (алергичен риноконюнктивит). Възможна е и реакция от страна на долните дихателни пътища – стягане и свирене в гърдите, недостиг на въздух, кашлица, като в тези случаи се касае за поленова астма.


Поленозите са типични представители на бърз тип алергични реакции. Но е важно да се отбележи, че за клинична изява на поленозата трябва предварително да настъпи сенсибилизация на организма към съответните полени.


Самите поленови зрънца не са се променили през хилядолетията. Те са микроскопични, с размери около 20-40 далтона, и имат характерна морфология за всеки отделен растителен вид. Задържат се предимно в носните проходи, което обяснява и преобладаването на оплакванията от страна на носа. В зависимост от географската ширина преобладават и поленови зрънца от различни видове - например в Северна Европа преобладават дървесни полени най-вече от бреза, докато в средиземноморските райони на преден план излизат полени от кипарис и маслина.